Защитата може да направи отвод на десет съдебни заседатели без обяснение, безапелационно, тъй да се каже, а обвинението — на шест. Планът на Нико изглежда бе противоположен на нашия, въпреки че с по-малкото отводи той има по-ограничена възможност да сформира желания от него състав на журито. В общи линии изглежда, че търси хора като своите избиратели — по-възрастни и от етнически общности, главно католици. По тази причина, без да сме го планирали по-рано, ние зачеркваме всички италианци.
Съставът, който се получава в крайна сметка, ми се струва по-надежден, отколкото на подобни процеси, когато бях прокурор. В него преобладават по-млади хора, повечето от тях несемейни. Жена към трийсетте, управителка на аптека. Млада счетоводителка в посредническа кантора. Двайсет и шест годишен бригадир в монтажен цех и още един мъж на неговата възраст, управител на хотелски ресторант, занимаващ се извън работно време с компютри. Млада чернокожа жена, ревизор в местна застрахователна компания. Сред дванайсетте имаме разведена учителка, секретарка в железопътна компания, пенсионер — до миналата година гимназиален учител по музика, и един автомонтьор; също така стажант управител на закусвалня, бивша санитарка и продавачка на козметика в универсален магазин. Деветима бели и трима чернокожи. Седем жени и петима мъже. Ларън определи още четири резерви, които ще присъстват на заседанията, но няма да участват в обсъжданията, освен ако някой от редовните членове на журито не се разболее или не бъде освободен по друга причина.
Рано следобед на втория ден, след избирането на съдебните заседатели, сме готови да започнем моя процес.
В два без десет отново пристигаме в съда за встъпителните изявления на страните. Атмосферата е същата, както вчера сутринта. Успокоението при избора на съдебните заседатели е отминало и отново се усеща жажда за кръв. Първоначалното настървение на публиката се превръща в болезнен дразнител, който започва да се просмуква в костите ми. Кемп ме извиква в коридора пред залата и за да се отървем от възгласите на недоволните зяпачи, за които охраната не е намерила места, се отдалечаваме на известно разстояние. Тук не знаеш кой може да подслушва. Най-добрите журналисти не биха отразили нещо, което са дочули неволно, но как да разбереш кой докладва на прокурорите?
— Искам да ти кажа нещо — обръща се към мен Джейми.
Той е намалил с два пръста подвитите навътре краища на косата си и с облякъл елегантен син костюм на тънки райета, закупен от скъп магазин в Ню Хейвън. Достатъчно е красив, за да е в Холивуд, вместо да се занимава с право. Говори се, че с китарата си е спечелил толкова, та да живее охолно и без да работи. Ала ето че кисне в кантората, проучва дела, пише бележки и заседава с мен и Стърн до полунощ.
— Харесваш ми — казва Джейми.
— И ти на мен — отговарям аз.
— Вярвам, че ще победиш. Никога досега не съм казвал това на клиент. Но мисля, че ще успееш.
В живота на Джейми клиентите са започнали да се появяват едва от година-две, така че не са толкова много, та твърдението му да има голяма стойност като прогноза, но съм трогнат от добрите му чувства. Прегръщам го през рамо и му благодаря. Той не ми каза, разбира се, че съм невинен. Не е толкова глупав — доказателствата са против мен. Може би ако го вдигнете от сън посред нощ и му задавате този въпрос, би ви отговорил, че не знае.
Задава се Стърн. Той е едва ли не весел и наперен. Лицето му е освежено от силното вълнение, а по ослепително бялата му риза няма една гънчица. Предстои му да направи встъпително изявление в най-забележителното дело на досегашната си кариера. Внезапно ме жегва завист. През всичките тези месеци изобщо не бях се замислял какво удоволствие би било да водиш такова дело; е, ясно защо ми е убягнала тази идея. Но старите професионални страсти внезапно избиват в наелектризираната атмосфера. Голямото дело на „Нощните светии“, което водихме с Реймънд — с двайсет и трима обвиняеми — бе нищо и никакво в сравнение с днешния шумен процес, но все пак тогава изпитах особено вълнение; беше като да хванеш оголена жица, обзет от възбуда, нестихваща дори насън близо два месеца. Чувството е като при автомобилно състезание или алпинизъм — усещаш пулса на живота. Внезапно се натъжавам, домъчнява ми за изгубената професия.