— И какво? — пита ме Санди.
— Уверих го, че ще спечели — обажда се Кемп.
Стърн отговаря на испански. Веждите се повдигат към олисялото му теме.
— Никога не го изричай на глас — казва той. — Никога. — Тогава ме хваща за ръка и се взира в мен с най-проницателния си поглед. — Ръсти, ще направим всичко, което можем.
— Знам — отговарям аз.
Когато се връщаме в съдебната зала, Барбара, която по обяд бе отскочила до университета, се провира през тълпата и ме прегръща. Не е точно прегръдка — просто е обхванала кръста ми с ръка. Целува ме и след това избърсва с ръката си червилото по бузата ми. Говорила е с Нат.
— Иска да знаеш, че те обича — прошепва тя. — И аз също. — Казва го с толкова старание, че въпреки добрите й намерения думите звучат подозрително. Както и да е, прави каквото е по силите й. Сега й е времето и мястото да се изяви пред толкова народ.
Съдебните заседатели се изнизват един по един от съвещателната си стая, където накрая ще се състоят обсъжданията. Тя се намира непосредствено зад скамейките им. Разведената учителка дори ми се усмихва, докато сяда.
Ларън обяснява характера на встъпителните изявления — посочване на доказателствата в подкрепа на позицията на страните.
— Това не бива да са доводи — казва той. — Страните не трябва да излагат заключенията, които според тях следват от изброеното. Те просто ще ви кажат ясно и точно, без разкрасяване, в какво се състоят самите доказателства. — Ларън очевидно заявява това като предупреждение към Дилей. При дело, основано на косвени доказателства, прокурорът от самото начало се нуждае от нещо, което да убеди съдебните заседатели, че всичко пасва. Но Нико ще трябва да направи това много внимателно. Независимо какви чувства изпитва Дела Гуардия към Ларън, журито вече е влюбено в съдията. Нико няма да спечели нищо, ако се държи с него враждебно.
— Има думата господин Дела Гуардия — казва Ларън и Нико се изправя. Елегантен, изпъчил гърди, тръпнеш в очакване. Важна птица, човек от върховете.
— С позволението на почитаемия съд… — започва той с традиционното встъпление.
От самото начало се представя учудващо зле. Веднага разбирам какво се е случило. Ограниченото време и тежките задължения на главен прокурор са му попречили да се подготви добре. Не е успял да изрепетира речта си. Една част е импровизация, може би в резултат от предупреждението на Ларън тъкмо преди да му даде думата. Нико не успява да прикрие, че е изнервен и не може да влезе в ритъм. Често прави паузи.
Въпреки недостатъчната му подготовка ми е трудно да слушам голяма част от това, което казва. Макар да не говори гладко и систематично както обикновено, все пак улучва важните пунктове. Съпоставянето на веществените доказателства с това, което съм казал или не съм казал на Хорган и Липранзър, е особено резултатно, както и се боях. От друга страна, Дилей пропуска да подчертае важни моменти. Прекалено малко говори пред съдебните заседатели за неща, които е длъжен да им разкрие. Умният прокурор обикновено се стреми да обезвреди доказателствата на защитата, като ги спомене пръв, за да покаже по този начин, че позицията му може да издържи и на най-силните удари. Но Нико не се спира достатъчно подробно на моята биография (изобщо не споменава, че съм бил първи заместник в прокуратурата) и когато описва отношенията ми с Каролин, пропуска въобще да отбележи делото „Макгафен“. Когато дадат думата на Стърн, той си знае работата — тихо и кротко ще изтъкне, че тези пропуски са умишлени.
Когато засяга моята история с Каролин, Нико прави единственото отклонение от нашите предвиждания. Неведението му в тази насока е по-голямо, отколкото аз или дори Стърн очаквахме. На Дилей не само му липсват доказателства за връзката ми с Каролин. Той явно няма вярна представа какво се е случило между нас.
— Доказателствата — обръща се той към съдебните заседатели — ще покажат, че господин Сабич и госпожа Полхимъс са имали близки отношения, които са продължили доста време — поне седем-осем месеца преди убийството. Господин Сабич е посещавал дома на госпожа Полхимъс. Тя му се е обаждала по телефона. Той също. Имали са, както споменах, близки отношения… — Млъква за миг. — Интимни отношения. Но изглежда не всичко е вървяло по мед и масло. Господин Сабич явно е недоволствал от нещо. Очевидно е бил много ревнив.