Ларън се е извъртял рязко на стола си и гледа гневно. Нико си позволява точно това, което беше предупреден да не прави — привежда доводи, вместо просто да опише показанията и веществените доказателства. В раздразнението си съдията поглежда от време на време към Санди, с което го подканя да възрази, но моят защитник мълчи. Да се прекъсва, е неучтиво, а той остава верен на себе си и в съда. И което е по-важно: в своята реч Нико е достигнал момента на твърденията, които според Стърн са недоказуеми.
— Господин Сабич е ревнувал. Ревнувал е, защото госпожа Полхимъс не се е срещала само с него. Тя е имала и друга връзка… връзка, която явно е вбесявала господин Сабич. — Отново многозначителна пауза. — Връзка с главния прокурор Реймънд Хорган.
Тази подробност досега не беше обществено достояние. Нико явно я бе прикривал, за да защити новия си съюз с Реймънд. Но той все още си е Нико и не може да надмогне себе си; докато съобщава тази новина на света, буквално се обръща към няколкото редици журналисти. В залата се усеща видимо раздвижване, а при споменаването на бившия му съдружник Ларън излиза от кожата си.
— Господин Дилей Гуардия! — прогърмява той. — Бяхте предупреден. Забележките ви не трябва да имат характер на заключителни доводи. Ще се ограничавате с безпристрастно изреждане на фактите или ще прекратя встъпителното ви изявление. Ясен ли съм?
Нико се обръща към съдията с недоумяващ поглед. Докато преглъща, изпъкналата му адамова ябълка се движи нагоре-надолу.
— Разбира се — отговаря той.
Ревност, записвам в бележника си и го побутвам към Кемп. След като е трябвало да избира между това да няма подбуди или да има такива, дори да не може да ги докаже, Нико е избрал второто. Току-виж, спечелил с този рискован вариант, но доста ще се поизпоти, когато ще трябва да подплати с факти предположението си.
Щом Нико свършва, Стърн се запътва към подиума. Съдията предлага почивка, но Санди се усмихва мило и казва, че ако съдът благоволи да го изслуша, е готов да продължи веднага. Няма желание да остави твърденията на Нико да наберат сила при размисъла върху тях.
Крачи пред съдебните заседатели и се подпира с лакът на перилото. Облечен е в шит по поръчка кафяв костюм, който приляга елегантно на пълната му фигура. В съсредоточеното му лице още се чете предзнаменование.
— Как да отговорим на това? — пита той. — Ръсти Сабич и аз? Какво можем да кажем, когато господин Дела Гуардия ви съобщава за два отпечатъка, но не и за трети? Какво да отговорим, когато от доказателствата ще проличат празноти и голи предположения, клюки и злонамерени клевети? Как да реагираме, когато изтъкнат обществен служител е подведен под отговорност въз основа на косвени доказателства, които — сами ще разберете — съвсем не са в съответствие с тъй важното изискване за неоспоримост. За неоспоримост. — Обръща се и пристъпва към съдебните заседатели. — А прокурорът трябва да докаже вината по несъмнен и безспорен начин.
Той напомня всичко онова, което те бяха чули през последните два дни от съдията Литъл. От самото начало Стърн действа в синхрон с този незаменим и ерудиран юрист. Тактиката им е ефективна, що се отнася до стремежа им да поставят на място Дилей. Санди неведнъж вмъква израза „косвени доказателства“. Споменава думите „слухове и клюки“. След това започва да говори за мен:
— А кой е Ръсти Сабич? Не просто, както господин Дела Гуардия се изрази, един от заместниците на главния прокурор, а първият му заместник. Той е измежду малцината превъзходни юристи в нашия окръг, а и в целия щат. Фактите сами говорят за това. Завършил е с отличие Юридическия факултет на Университета, член е на редколегията на „Правен преглед“. Съветник е на председателя на щатския Върховен съд. Той отдаде кариерата си, посвети живота си в служба на обществото. За да възпира, предотвратява и наказва престъпленията, а не — Стърн хвърля презрителен поглед към прокурорите — … а не за да ги върши. Чуйте, дами и господа, имената на някои от хората, които Ръсти Сабич е привлякъл под отговорност. Чуйте ги, защото това са личности, чиито злодеяния бяха така добре известни, че дори вие, които не присъствате често в тази зала, ще си ги спомните, и съм сигурен, че още веднъж ще се почувствате признателни за усилията на господин Сабич.
Пет-шест минути, може би по-дълго, отколкото трябва, говори за „Нощните светии“ и други дела, но Дела Гуардия няма как да възрази, след като Санди изтърпя безмълвно неговото встъпление.