— Той е син на емигрант, югославски борец за свобода, който е бил преследван от нацистите. През хиляда деветстотин четирийсет и шеста година баща му е дошъл тук, в страната на свободата, за да избяга от жестокостта и варварщината. А какво би си помислил днес Иван Сабич?
Ако нямах най-строго нареждане да не реагирам по никакъв начин, бих заровил глава от срам. Но седя със скръстени ръце и не трепвам. Във всеки момент трябва да изглеждам непоколебим. За съжаление Стърн не бе споменал нищо за тази част от изявлението си. Дори да свидетелствам, няма да отварям дума по въпроса. Не че има вероятност прокурорите да ме оборят.
Тонът на Стърн е властен. Акцентът внася някакъв особен колорит в речта му, а умишлената официалност придава тежест на думите му. Той не прави разяснения за това какво ще представи защитата. Въздържа се да обещае, че аз ще дам показания. Просто се съсредоточава върху несъстоятелността на обвинението. Никакви улики, никакво пряко доказателство, че Ръсти Сабич е държал оръдието на убийството. Никаква следа, че именно той е извършител на насилие.
— А кой е крайъгълният камък на това дело, основано на косвени доказателства? Господин Дела Гуардия ви осветли най-подробно за връзката между господин Сабич и госпожа Полхимъс. Но не ви каза, както ще научите от доказателствата, че те бяха колеги, че работеха заедно като прокурори, а не като любовници, по дело от изключителна важност. Това той не го спомена! Остави на мен да ви го кажа. Добре тогава, знайте го. А доказателствата ще потвърдят думите ми. Трябва да прецените внимателно какво удостоверяват те и какво не за отношенията между Ръсти Сабич и Каролин Полхимъс. Не забравяйте, че това е дело, основано на косвени доказателства, в което господин Дела Гуардия се опитва да докаже вината по несъмнен и безспорен начин. Заявявам ви категорично, най-категорично, че доказателствата няма да удостоверят това, което твърди господин Дела Гуардия. Ни най-малко. Нали разбирате, това дело не използва факти, а преди всичко предположения, изградени върху предположения, догадки, възникнали от догадки.
— Господин Стърн — прекъсва го меко Ларън, — вие май попадате в същия капан, в който и господин Дела Гуардия.
Стърн се обръща към него и дори се покланя леко.
— Простете, Ваше Благородие — казва. — Изглежда той ме вдъхнови.
Залата се засмива. Съдията също. Както и доста от съдебните заседатели. Смях за сметка на Дилей.
Санди се обръща към журито и сякаш говорейки сам на себе си, продължава:
— Ще внимавам да не се увличам и аз. — Тогава посява последното си семе. Без да твърди нещо, просто подхвърля няколко думи. — А човек не може да не се запита защо. Запитайте се и вие, когато ви бъдат представени доказателствата. Не защо Каролин Полхимъс е била убита. Това за съжаление е нещо, което никой няма да научи от тези доказателства. А защо Ръсти Сабич седи тук като обвиняем? Защо въобще се започва дело, основано на косвени доказателства, дело, което трябва по несъмнен и безспорен начин да докаже вината — трябва, а не го прави?
Санди млъква. Отмята глава назад. Може би знае отговора, а може би — не. И добавя тихо:
— Защо? — Това е последното, което изрича.
27.
Чашата я няма.
Нико признава това на третата сутрин от започването на процеса, скоро след като Стърн, Кемп и аз пристигаме. Днес ще бъдат призовани първите свидетели.
— Как въобще е възможно? — пита Стърн.
— Моите извинения — отговаря Нико. — Томи ми каза, че отначало просто е забравил за нея. Съвсем е възможно. Сега я търсят под дърво и камък. Ще изскочи отнякъде. Но засега я няма.
Дела Гуардия и Стърн се отдалечават от съдийската маса и продължават разговора си. Молто ги наблюдава с угрижен вид. Изглежда не му е приятно да напусне прокурорската маса като пребито куче. Наистина не изглежда добре. Процесът е в своя ранен етап и Томи не ще да е толкова изтощен от самите заседания. Кожата му е жълтеникава, а костюмът — същият, с който беше вчера; имам чувството, че не го е свалял. Като нищо може и да не се е прибирал снощи.
— Как ще загубят такова веществено доказателство? — пита ме Кемп.
— Непрекъснато се случва — отговарям.
В полицейския център за доказателства в Маюрат Хол има повече непотърсени предмети, отколкото в заложна къща. Отлепят се етикети, разменят се номера. Започвал съм много дела със загубени доказателства. За съжаление Нико е прав — чашата ще изскочи отнякъде.