Стърн и Дела Гуардия са се споразумели да уведомят съдията за това развитие, преди той да заеме мястото си. Всички ще отидем в кабинета му. Това ще спести на Нико публичния срам. Стърн е известен в прокуратурата със сговорчивостта си относно подобни въпроси — способен е на такива дребни отстъпки. Друг адвокат би настоявал пропускът да бъде вписан в протокола, така че Нико да бъде порицан пред журналистите.
Всички изчакваме за момент в приемната до кабинета на съдията, докато секретарката му, Корин, наблюдава лампичката на телефона, за да види кога ще приключи разговора си. Корин е внушителна дама с едри гърди и шегаджиите из съдебната палата до миналата есен редовно обсъждаха характера на отношенията й с Ларън; тогава тя се омъжи за един инспектор по условно осъдените и предсрочно освободените на име Пъркинс. Вярно, че Ларън има славата на голям донжуан. Разведе се преди десетина години и оттогава насам съм чувал не една история за похожденията му в лъскавите нощни заведения на булевард „Байо“, наричан на подбив Булевардът на мечтите.
— Каза да влизате — съобщава Корин, докато оставя слушалката след краткия разговор със съдията относно появата ни. Кемп, Нико и Молто се запътват към вратата, а Стърн изостава, за да разменим една-две думи.
Когато влизаме, Нико вече е започнал да излага своя проблем. Той и Кемп са седнали във фотьойлите пред бюрото, а Молто — встрани, на канапето. Кабинетът, светая светих на съдията, изглежда внушителен. Едната стена е плътно покрита с поставени в позлатени рамки отличия от щатските юридически институции. Освен това и Ларън има своя „стена на гордостта“. Измежду многото му снимки с политици, повечето от които са чернокожи, има фотография с Реймънд.
— Ваше Благородие — обяснява Нико, — снощи за пръв път научих от Томи…
— От вчерашните изявления на Томи останах с впечатлението, че той просто е забравил чашата, но иначе тя е у вас. Томи, сега искам да ти кажа нещо. — Съдията се е изправил зад бюрото си и дори и без това е същинско олицетворение на закона във виолетовата си риза с бяла яка и ръкавели. Докато слушаше, прелистваше книжата си, но сега се обръща заплашително, насочил дебелия си показалец към Молто. — Ако и по това дело продължавам да чувам от теб същите глупости, които съм чувал в миналото, ще те пратя в ареста. Сериозно ти говоря. Недей да приказваш едно, когато имаш предвид съвсем друго. И това го заявявам пред главния прокурор. Нико, знаеш, че винаги сме се разбирали. Но с този… — Съдията кима с голямата си глава по посока на Молто.
— Господин съдия, разбирам. Съвършено сте прав. Затова и толкова се обезпокоих, щом чух за този проблем. Мисля, че е от недоглеждане.
С крайчеца на окото си Ларън стрелка злобно Дела Гуардия. Нико дори не трепва. Добре се справя. И двете му ръце са на коленете и прави всичко възможно да изглежда смирен. Това поведение не е присъщо на природата му и с проявената кротост печели точки пред съдията. Снощи сигурно са имали ужасна разправия с Молто. Затова Томи изглежда толкова зле.
Ларън обаче няма намерение да изоставя темата. Както обикновено, той бързо е пресметнал всички последствия. В продължение на цял месец прокурорите обещават да представят чаша, а всъщност знаят, че не могат да я открият.
— Колко интересно — казва съдията. Поглежда към Стърн за подкрепа. — Знаеш ли, Нико, аз не издавам тези разпореждания просто ей така. Можете да правите каквото си искате с вашите доказателства, но… У кого последно беше чашата?
— Има известен спор, но мислим, че в полицията.
— Естествено — отговаря Ларън. Поглежда в далечината с отвращение. — И какво се получава тук? Не сте изпълнили съдебно разпореждане. Защитата не е имала възможност да се подготви. А в твоето встъпително изявление ти, Нико, поне пет-шест пъти се позова на това доказателство. Така че проблемът си е твой. Като откриете чашата, ако въобще я откриете, тогава ще преценим дали ще бъде приета като веществено доказателство. Да вървим в залата.
Затрудненията на Нико обаче не се изчерпват с един ядосан съдия. Тезата на обвинението е била подготвена така, че свидетелите по предварително установен ред да излагат фактите, които то смята да докаже. Първият свидетел трябва да опише мястото на престъплението и съответно да спомене чашата.
— Не и в разглеждано от мен дело — казва Ларън. — Не. Няма повече да говорим за веществено доказателство, което никой не може да открие.
Накрая Стърн проговаря. Заявява, че сме съгласни Дилей да процедира, както е намислил.