— И къде е чашата сега?
— Малко сме затруднени да я открием. Сигурно ще се намери някъде в хранилището за доказателства.
После Молто събужда призрака на изчезналата диафрагма. Гриър заявява, че при обстойното претърсване на апартамента не е открил контрацептивно средство. След всичките тези фрагменти от доказателства, открити от полицията и изброени пред журито, Молто пристъпва към кулминацията.
— Въз основата на деветгодишния ви опит като детектив, разследващ убийства, и гледката на местопрестъплението, създадохте ли си мнение за това какво се е случило? — пита Молто.
Стърн за пръв път прави възражение пред съдебните заседатели.
— Ваше Благородие — извиква сърдито той, — това са предположения. Те не могат да се считат за експертно мнение. Господин Молто пита за догадка.
Ларън поглажда бузите си с ръка, но клати глава.
— Възражението се отхвърля!
Молто повтаря въпроса.
— При първия оглед на местопрестъплението, вземайки предвид положението на тялото — отговаря Гриър, — начина, по който бе вързано, следите от съпротива и отворения прозорец над желязната аварийна стълба, си съставих мнение, че госпожа Полхимъс е била убита по време на или след сексуално насилие.
— Изнасилване? — Молто задава подвеждащ въпрос, който обикновено не е позволен при разпит, но при сегашните обстоятелства е безобиден.
— Да — отговаря Гриър.
— На местопрестъплението имаше ли фотографи от полицията?
— Имаше.
— И свършиха ли някаква работа?
— Помолих ги да направят снимки на местопрестъплението. Което и именно сториха.
— Във ваше присъствие ли?
От количката с доказателствен материал, вкарана тази сутрин в залата, Молто взема снимките, които преди четири месеца преглеждах в кабинета си. Преди да ги предостави на Гриър, показва всяка една на Санди. Молто е построил разпита си умно. Обикновено съдията би ограничил използването на снимки от прокурора по дело за убийство. Изглеждат зловещо и създават предубеждения. Но като набляга само на това, което се вижда и което обвинението несъмнено ще нарече инсценировка, Томи ни отнема обичайните основания за възражение. Докато Гриър описва всяка от потресаващите снимки и отбелязва, че те отразяват местопрестъплението точно, ние седим и се стараем да изглеждаме невъзмутими. Когато Молто ги представя на Литъл, Санди се приближава към бюрото му и иска сам да ги прегледа.
— Достатъчни са ни само две на трупа — казва Ларън. После изважда още две от купчината и подава останалите на Молто, за да ги раздаде на съдебните заседатели, след като приключи разпита на Гриър. Не смея често да поглеждам нагоре, но от безмълвието в секцията на съдебните заседатели усещам, че кръвта и изкривеният труп на Каролин са постигнали ефекта, на който се надяваха прокурорите. Учителката едва ли ще ми се усмихне скоро.
— Разпит от защитата — обявява съдията.
— Само няколко неща — казва Санди. Усмихва се леко на Гриър. — Няма да оспорваме показанията на този свидетел. — Споменахте една чаша. Къде е тя? — Стърн започва да разглежда разпознатите от Гриър веществени доказателства.
— Не е тук.
— Прощавайте, но останах с впечатлението, че свидетелствахте за нея.
— Да.
— О! — Санди уж недоумява. — Но я нямате?
— Не, сър.
— А кога я видяхте за последен път?
— На местопрестъплението.
— Оттогава не сте ли я виждали?
— Не, сър.
— Правихте ли опити да я откриете?
Може би за пръв път, откакто е седнал на свидетелския стол, Гриър се усмихва.
— Да, сър.
— От изражението ви виждам, че сте положили доста усилия.
— Да, сър.
— Но чашата все още не е намерена?
— Не, сър.
— А у кого е била последно?
— Не зная. Разписките за веществените доказателства са у господин Молто.
— О! — Санди се обръща към Молто. Той изглежда развеселен от актьорското изпълнение на Санди, което намира за смешно, но съдебните заседатели, разбира се, не схващат, че това е причината за леката му усмивка. На тях Томи сигурно им изглежда малко арогантен. — Те са у господин Молто?