— Да, сър.
— Обикновено в съда се представят и самите веществени доказателства, нали?
— Да, сър. Прокурорът получава веществените доказателства и оригиналния етикет.
— Значи господин Молто има етикета, но не и чашата, така ли?
— Именно.
Санди се обръща към Молто. Вече с лице към него, казва на Гриър:
— Благодаря ви, инспекторе. — Той като че ли размишлява, преди отново да се обърне към свидетеля.
За няколко минути Стърн се спира върху различните доказателства. Преди да спомене диафрагмата, умишлено замълчава за миг.
— Контрацептивното средство не беше единственото нещо, което не можахте да откриете, нали?
Гриър гледа изчаквателно. Какво е трябвало да открие — диаманти ли? Не схваща смисъла на въпроса.
— Вие и ръководените от вас служители претърсихте апартамента много обстойно, нали?
— Да.
— Но въпреки това не само не открихте диафрагма, но и какъвто и да е крем, желе или друго вещество, което би следвало да се използва при поставянето й. Нали така?
Гриър се поколебава. Досега не се е сетил за това.
— Да — казва той накрая.
Нико незабавно се обръща към Молто. Седят на около пет метра пред мен, с лице към съдебните заседатели. Досега не съм имал възможност да наблюдавам противната страна. От прокурорското място човек се съсредоточава върху журито. Нико шепне. Като че ли казва нещо от рода на: „Къде, по дяволите, са тия неща?“. Няколко съдебни заседатели наострят слух.
Стърн се кани да седне, когато го помолвам да ми покаже снимките. Той ме поглежда унищожително. Явно иска тази част от доказателствения материал да бъде забравена час по-скоро.
Аз обаче настоявам с помахване и той ми подава цялата купчина. Накрая намирам снимката на бара и обяснявам на Стърн какво имам предвид. Той ми кима леко, преди да продължи разпита.
— Разпознахте ли тази снимка, господин Гриър, доказателствено средство 6-Г?
— Да.
— На нея се вижда барът, където открихте тази чаша, нали?
— Да.
— Кажете ми… Е, щеше да е по-лесно, ако имахме чашата, но предполагам, че си я спомняте добре?
— Мисля, че да. Тя е като тези на снимката.
— Тъй, тъй… Чашата, която иззехте, беше от сервиза, нареден върху тази кърпа, нали? — Санди извъртява снимката така, че и Гриър, и съдебните заседатели да видят коя част от нея Стърн смята да посочи.
— Именно.
— Бихте ли преброили чашите?
Гриър поставя пръст върху снимката и започва бавно да брои.
— Дванайсет — казва той.
— Дванайсет — повтаря Стърн. — Така че липсващата би била тринайсета.
Гриър проумява, че това е странно. Клати глава.
— Така излиза.
— Твърде особен сервиз?
Молто възразява, но преди Ларън да се е произнесъл, Гриър отговаря: „Много особен“.
— Оценявам съобразителността ти, Ръсти, но друг път не сервирай такива неща чак в последния момент. Тази подробност може да се окаже съществена — казва ми Санди, когато сутрешното заседание свършва.
Поглеждам Стърн, с когото вървя рамо до рамо.
— Току-що я забелязах — отговарям му аз.
Следобедът се оказа неприятен за прокурорите. Не ми се е случвало да водя дело, в което да нямам спадове, неизяснени моменти, пункт със слаби доказателства. Наричах тази ситуация „разходка през Долината на смъртта“. Както бяхме разбрали отдавна, Нико щеше да попадне в долината, когато дойдеше време да доказва отношенията ми с Каролин. Явно надеждата му е да събере поне минимума доказателства пред съдебните заседатели, така че те спокойно да правят догадки. Цялостният план, който Молто и той изглежда са начертали, е да започнат силно с Гриър, да преминат, макар и колебливо, през тази част и след това да спринтират към финала, когато веществените доказателства ще звучат все по-убедително и достоверно. Разумна стратегия. Но всички идваме в съда, знаейки, че тези следобедни часове ще принадлежат на защитата.
Следващият свидетел на обвинението е Юджиния Мартинес — бившата ми секретарка. Явно, че за нея това е върховен миг на изява. Накиприла се е с широкопола шапка и подрънкващи обеци. Нико представя показанията й от предварителното следствие, които са кратки. Юджиния е заявила, че работи в прокуратурата от петнайсет години. В продължение на две години, до април тази година, е работила при мен. Един ден през септември или октомври миналата година, като вдигнала телефона, Юджиния неволно се включила в другата линия. Чула само няколко думи от разговора, но разпознала гласовете на госпожа Полхимъс и на моя милост. Уговаряли сме се за среща в дома на госпожа Полхимъс.