— И как ви звучаха? — пита Нико.
— Възразявам срещу „звучаха“ — намесва се Стърн. — Думата предполага оценка.
— Възражението е прието.
Нико се изправя срещу Ларън.
— Господин съдия, тя може да свидетелства за това, което е чула.
— Това, което е чула — да, но без оценки. — Ларън се обръща към Юджиния. — Госпожице Мартинес, не бива да ни казвате какво сте си помислили, когато сте чули разговора, а само думите и интонацията.
— Каква беше интонацията? — пита Нико, който отново се вижда близо дотам, докъдето иска да стигне.
Юджиния обаче не е готова за този въпрос.
— Някак мила — отговаря накрая тя.
Стърн възразява, но отговорът е прекалено безвреден, за да се нуждае от заличаване. Ларън маха с ръка и казва, че може да се запише.
Нико е изправен пред затруднение. Отново ме осенява мисълта, че не му е било лесно да се подготви.
— В тона им звучеше ли интимност? — пита той.
— Възразявам! — скача на крака Стърн. Въпросът е насочващ и неприемливо подвеждаш.
Ларън отново се захваща с Нико пред журито. Заявява му, че въпросът е очевидно неподходящ. Той е заличен от протокола, а на съдебните заседатели е наредено да не го вземат предвид. Но нарушението на Нико си има причина. Той търси някакъв начин да внуши нещо на Юджиния.
— Можете ли да опишете тона на думите, които чухте? — пита той.
Стърн отново възразява енергично. Въпросът вече е бил зададен и му е отговорено.
Ларън поглежда надолу.
— Господин Дилей Гуардия, предлагам да продължите нататък.
Внезапно Нико получава помощ от неочакван източник.
— Той каза: „Ангел мой“ — сама се намесва Юджиния.
Нико се изправя пред нея слисан.
— Точно това каза. Каза, че ще отиде в осем, и я нарече „ангел мой“.
За пръв път, откакто е започнал процесът, загубвам самообладание пред съдебните заседатели. Изпъшквам. Сигурен съм, че погледът ми гори. Кемп слага ръка върху моята.
— Ангел мой! — прошепвам му аз. — Господи!
Стърн ме поглежда строго през рамо.
Стигнал много по-далеч, отколкото е очаквал, Нико сяда.
— Разпит от защитата.
Санди настъпва срещу Юджиния. Започва да говори в момента, в който се е изправил на крака, без да чака да стигне до подиума. Запазил е същия заплашителен израз, с който само преди няколко мига ме погледна.
— За кого работите сега в прокуратурата, госпожице Мартинес?
— За кого работя?
— На кого пишете на машина? Чий телефон вдигате?
— На господин Молто.
— На този господин ли? На прокурора, седнал на тази маса? — Юджиния отговаря утвърдително. — Когато господин Сабич бе принуден да излезе в отпуск заради това следствие, господин Молто зае неговото място, нали?
— Да.
— А това е длъжност със значителна власт и влияние в прокуратурата, нали?
— Той е номер две — отговаря Юджиния.
— А господин Молто беше начело на разследването, което му осигури мястото на господин Сабич, нали?
— Възразявам!
— Ваше Благородие — обръща се Санди към съдията, — имам право да докажа наличието на пристрастие. Тази жена свидетелства пред началника си. Това как тя разбира подбудите му е съществено.
Ларън се усмихва. Стърн доказва много повече от това, но извинението му минава. Възражението е отхвърлено. Стенографът прочита въпроса отново и Юджиния отговаря утвърдително. Във встъпителното си изявление Санди съвсем леко засегна изборите и смяната на администрацията. Това е неговият пръв опит да въведе борбата за власт като основна тема. Така ще отговори частично на въпроса си, отправен към съдебните заседатели във встъпителното изявление: защо прокурорите са решили да водят дело при недостатъчни доказателства. Досега не бях помислял, че може да го направи, като се заяжда с Молто, а не с Дела Гуардия.
— Та в хода на разследването господин Молто поиска ли да говорите пред служител от полицията за това какво си спомняте за отношенията между господин Сабич и госпожа Полхимъс?