— Моля?
— Не разговаряхте ли през май с полицая Гленденинг? — Гленденинг непрекъснато влиза и излиза от залата, но в момента е тук, седнал в униформа на прокурорската маса, и Санди посочва към него.
— Да.
— И вие знаехте, че разследването е много важно за вашия началник господин Молто, нали така?
— Така изглеждаше.
— И все пак, когато ви попитаха за отношенията между господин Сабич и госпожа Полхимъс, вие въобще не споменахте пред Гленденинг, че сте чули господин Сабич да я нарича „ангел мой“, нали така? — Санди изрича всичко това хладно и отчетливо. Сякаш е побеснял при мисълта за лъжесвидетелство. Стиснал е протокола на Гленденинг в ръка.
Юджиния изведнъж схваща, че е влязла в капана. В погледа й се чете униние и колебливост. Вероятно не е имала представа, че защитата знае какво е говорила преди това.
— Не — отговаря тя.
— Вие не сте казали на полицай Гленденинг, че си спомняте тези гальовни думи? Така ли е, госпожице?
— Не. — Тя е умислена. Виждал съм я такава стотици пъти. Със затворени очи, обхванала раменете си с ръце. В подобни моменти Юджиния е най-злобна. — Не съм казала нищо подобно.
— Не сте казали на господин Гленденинг?
— Не.
Санди схваща по-бързо от мен накъде бие Юджиния. Измислила е начин да се измъкне. Той прави няколко крачки към нея.
— Госпожице, не свидетелствахте ли само преди пет минути, че господин Сабич е нарекъл госпожа Полхимъс „ангел мой“?
Юджиния изправя гръб, яростна и горда.
— Нищо подобно — заявява тя гръмко.
Трима-четирима съдебни заседатели облещват очи. Един от тях, стажантът в закусвалнята, се изсмива, което прозвучава като кратко хълцане.
Санди измерва с поглед Юджиния.
— Значи тъй — казва най-сетне той. — Кажете ми, госпожице Мартинес, сега, като вдигате телефона на господин Молто, и неговите разговори ли подслушвате?
Черните й очи го поглеждат с ненавист.
— Не — отсича тя.
— И не бихте слушали нито миг повече, отколкото ви е необходимо, за да разберете, че някой друг говори по тази линия, нали?
В това, разбира се, се заключава проблемът на Юджиния. Вероятно е чула не един и два разговора между мен и Каролин. Но макар че делото водят главният прокурор и първият му заместник, тя не може да си признае, че е подслушвала. Ветровете на съдбата сменят доста бързо посоката си и Юджиния, която е истински продукт на бюрокрацията, знае, че такова признание след време ще бъде дългоочакваният динамит, който ще я изхвърли от синекурната й чиновническа длъжност.
— Това, което чухте, беше само за миг, нали?
— Само толкоз.
— Нищо повече?
— Не.
— А вие ни казахте, че интонацията била някак мила. Нали това бяха вашите думи?
— Да, казах го.
Стърн се приближава и застава до Юджиния. Тя тежи може би деветдесет килограма. Има едри черти и е навъсена, така че дори когато е издокарана както днес, не изглежда прекрасно. Роклята й е прекалено крещяща и ще се пръсне по шевовете.
— На опита си в тази област ли основавате вашия отговор? — пита той.
Лицето на Санди е безизразно, но двама-трима от съдебните заседатели схващат намека. Навеждат глави, за да прикрият усмивката си. Юджиния също се усеща — дори очите на убиец не могат да гледат по-кръвнишки.
Стърн не очаква отговор.
— Този разговор за срещата в апартамента на госпожа Полхимъс бе проведен през септември, нали?
— Да.
— Спомняте ли си, че господин Сабич и госпожа Полхимъс водеха заедно едно дело през септември миналата година?
Юджиния се замисля.
— Тц — клати глава тя.
— Не си спомняте за делото „Макгафен“? За детето, което бе измъчвано от майка си по най-отвратителен начин, за момчето, чиято глава бе притискана в менгеме? Чийто анус бе горен с цигари? Не си спомняте, че господин Сабич успя да осъди тази… — Стърн се преструва, че търси подходящ епитет, но накрая завършва с „жена“.
— О, онова ли? Спомням си — казва тя.
— Да разбирам ли, че в разговора ви с господин Молто не сте споменавали делото „Макгафен“?
— Възражение!
Ларън се замисля.
— Оттеглям въпроса — казва Стърн. Той е изрекъл това, което държи да чуят съдебните заседатели. Днес като че ли всичко се стоварва върху прокурора Молто. У него е етикетът на липсващата чаша. Той е вдъхновил лъжесвидетелстването на Юджиния.