— Вашето име, моля.
— Реймънд Патрик Хорган — отговаря той. — Трети. — Изричайки последното, се усмихва леко на Ларън. Явно това е някаква тяхна шега.
Никога не съм знаел, че Реймънд е трета издънка на династията Хорган. Какви ли не подробности изникват понякога от показанията под клетва.
Молто отново се е подготвил старателно за разпита. Личи си, че Реймънд знае какви въпроси ще му задават (както и би трябвало да се очаква), и двамата с Томи от самото начало влизат в синхрон. Хорган е скръстил ръце на гърдите си. С този костюм и с най-изискано поведение, той излъчва спокойствие. Няма как да не омагьоса журито с лъжовния си чар и прямота. Понижил е дрезгавия си баритон, за да звучи по-сдържано.
Томи не бърза. Ще извлекат от Хорган всичко, което могат, за да се възстановят час по-скоро от вчерашното поражение в битката за спечелване на поддръжници. Започват с биографията на Реймънд. Роден е тук. Учил е в Източния район, в църковното училище „Св. Пътник“. Баща му починал, когато той завършвал колежа. Станал полицай. Служил седем години и когато се дипломирал във вечерния факултет по право, имал вече чин сержант. Предвиждам опасността Молто да измъкне от Реймънд, че е работил заедно с Ларън, но той отминава този момент в кариерата му. Хорган просто споменава, че са били трима партньори и са се занимавали главно с наказателни дела. След шестнайсетгодишна практика се заел с политика.
— Едни избори спечелих — казва Реймънд, — а други загубих.
При тези думи отправя дружелюбна усмивка към Нико, който седи на прокурорската маса. Дилей вдига оплешивялата си глава от бележника и засиява насреща му. Господи, как се гледат! Като неразделни приятели. Съдебните заседатели сякаш са очаровани от този съюз, изграден върху всеизвестното доскорошно съперничество. Усмихнатата учителка наблюдава безмълвното общуване между двамата с видимо удоволствие. Усещам как сърцето ми се стяга. Очаква ме много тежък ден.
— А познавате ли подсъдимия Рожат Сабич?
— Познавам Ръсти — отговаря Реймънд.
— Виждате ли го тук в залата?
— Да.
— Бихте ли го посочили и описали как е облечен?
— Седнал е до господин Стърн. Вторият на масата на защитата, в син раиран костюм.
Това е формалност, за да се установи, че Сабич, за когото говорят, съм аз. Вчера, когато свидетелстваше Юджиния, Санди прие да се извърши разпознаване, така че това посочване с пръст е излишно. Но сега Стърн ми прошепва:
— Стани.
Надигам се бавно и отправям поглед към Реймънд. Нито се усмихвам, нито се мръщя, но съм сигурен, че безсилната ми ярост личи. Приветливостта на Реймънд помръква още докато ръката му е във въздуха.
— Той е — заявява тихо.
Молто претупва историята на съвместната ни работа с Хорган. Както и да е, Санди ще се поинтересува за нея най-подробно. След това Томи започва да разпитва за Каролин. Тук Хорган изведнъж се натъжава. Докато отговаря, погледът му е закован върху перилото.
— Да, познавах и нея.
— Какво беше естеството на вашите отношения?
— Запознахме се, когато тя беше инспектор по условно осъдените и предсрочно освободените. После в продължение на осем години работеше като прокурор при нас, а в края на миналата година имахме и краткотрайна лична връзка.
Лаконично и ясно. Преминават към убийството. Молто не засяга въпроса за изборите, но във връзка с други неща те се споменават в отговорите на Реймънд.
— Съществува ли практика прокуратурата да упражнява надзор над полицейското разследване?
— При особено важно дело — а според мен въпросното дело бе именно такова — съществуваше практика да възложим на някой прокурор да насочва и подпомага полицията.
— По това дело кой беше определен?
— За да не протакаме нещата, ще ви кажа, че двамата с господин Сабич решихме той да поеме тази роля.
Томи за пръв път прави пауза. Изглежда, че в резултат на срещата си с мен и Стърн, Реймънд е отстъпил от първоначалните си позиции. Молто не очакваше подобен отговор. Накланя се напред и пита отново:
— Как бе определен господин Сабич?
— Не си спомням дали аз го предложих или той самият. Както всички, и аз по онова време бях объркан и разстроен от случилото се. Все едно, делото му беше възложено. Но си спомням, че Ръсти се зарадва. Да, това си го спомням. Не го прие неохотно и обеща, че ще се заеме сериозно с него.