— Опишете как изглеждаше господин Сабич, когато напусна кабинета ви.
— Бих казал, че изглеждаше твърде възбуден. И много разстроен. Струва ми се, че тогава изгуби самообладание.
Молто поглежда към Нико, след което обявява, че няма повече въпроси.
Преди да започне разпитът от страна на защитата, Ларън обявява почивка. Като излизам от една кабина в тоалетната, виждам Дела Гуардия, застанал пред мивките. Косата му вече е твърде оредяла, за да я реши, и той се опитва да я заглади с пръсти. Когато ме забелязва в огледалото, трепва.
— Свидетелят не е лош, а? — пита той. Трудно ми е да прозра какво има предвид. Не зная дали подхвърля въпроса безобидно, или пък злорадства. Непрекъснато имам усещането, че Нико не е определил чувствата си към това дело; спомням си как ми подаде ръка преди разпоредителното заседание. Никога не е бил човек, който ще прояви открита вражда, особено към някого, с когото е по-близък. Няма да забравя как постъпи след развода си с Диана: тя живееше с друг мъж, а когато онзи я изхвърли, Нико я прие в апартамента си за няколко седмици. Той отгатва моето колебание. — Питам те дали си съгласен, че не е лош свидетел?
Изсушавам си ръцете. Сега всичко ми става ясно. Нико все още държи да ми се хареса. Боже мой, хората са странни. И може би се терзае. В такъв момент Хорган би бил хладен като острие на сабя. Струва ми се безсмислено да споря с Нико в момента. Усмихвам се и използвам прякора му:
— Е, по-добър е от госпожа Крапотник, Дилей.
— И тъй, господин Хорган, вие споменахте, че сте имали интимни отношения с госпожа Полхимъс, нали?
— Да.
— Казахте ни също така, че според вас господин Сабич е трябвало да ви уведоми за своята някогашна връзка, нали?
— Нямах предвид докато е траяла — отговаря Реймънд внимателно. Иска да изключи наличието на ревност. — Но смятам, че когато започна разследването, той беше професионално задължен да ми каже.
— На вас, господин Хорган, беше ли ви известно съществуването на такива отношения между господин Сабич и госпожа Полхимъс?
— Там е работата — отговаря Хорган, — че той никога не ми е споменавал за тях.
Санди не обича да го поставят в задънена улица. Дълго наблюдава Хорган. Иска журито да забележи, че Реймънд Хорган се опитва да ме злепостави.
— Моля да ми отговорите на въпроса. Помните ли го?
— Да.
— Но предпочитате да не отговаряте?
Реймънд започва да движи устните си, преди да се чуе звук:
— Извинявайте, господин Стърн. На мен лично не ми бяха известни такива отношения.
— Благодаря ви. — Санди се разхожда. — Но ако приемем, че е имало какво да се разкрие, вие вярвате ли, че честният служител би го направил пред някой, който е на отговорна позиция?
— Да.
— Така — казва Стърн.
За момент застава лице в лице с Реймънд. Санди е нисък и пухкав, но когато се изправи в съда, има мощно присъствие. Той явно не отстъпва по внушителност на Реймънд Хорган, който също изглежда непоклатим. Седи със скръстени ръце и зачервено ирландско лице и очаква атаката на Санди. В случай че Реймънд се измъкне невредим от това дело, при цялата си известност и способности вероятно ще стане най-именитият адвокат на този град. Най-сериозният му съперник ще бъде човекът, който сега го разпитва. През следващите години несъмнено ще има доста дела с повече от един подсъдим, при които те ще бъдат защитници едновременно. Ако се гледа реално, за Стърн запазването на отношенията с Реймънд е много по-важно, отколкото моята съдба. Членовете на адвокатската колегия се ръководят от правилото да си сътрудничат и да се разбират. Единственият професионален противник, който тези приятели искат да имат, е щатът.
Тъй като всичко това ми е добре известно, бях потиснал враждебността си и бях казал на Санди, че има моята благословия да се отнася с Реймънд внимателно. Стърн сам бе посочил, че авторитетът на Реймънд, създаден през толкова години обществена служба, и без това ще попречи да го атакуваме успешно. Но от сегашното му държане става ясно, че Санди няма да бъде нито вежлив, нито сговорчив с него. Може би смята, че разпитът от прокурора е прекалено увреждащ, за да можем просто да махнем с ръка. Но все пак съм изненадан, че започна да напада Хорган така внезапно. Има някои благоприятни неща, които Реймънд ще трябва да признае — отличията за работата ми в прокуратурата например. Общоприето правило е, че преди да настъпиш свидетеля, трябва да извлечеш от него добрите думи, които е вероятно да каже.