— А вие прилагахте ли този критерий за признания и към себе си?
— Опитвах се.
— Със сигурност бихте съобщили всички необходими сведения на някой служител, който изпълнява ваша задача, така ли?
— Пак повтарям, господин Стърн, бих се опитал.
— А делото, отнасящо се до смъртта на госпожа Полхимъс, беше много важно за прокуратурата, нали?
— Като се има предвид политическото му значение, смятам, че беше жизненоважно. — Докато казва това, Реймънд поглежда към мен.
Очите му са се втвърдили като сачмени лагери.
— Но въпреки че самият вие смятахте това дело за жизненоважно, не предоставихте на господин Сабич цялата информация, с която разполагахте по въпроса, нито пък онова, което знаехте за госпожа Полхимъс, нали?
— Помъчих се.
— Помъчихте се? Не беше ли изключително важно да се знаят до едно делата, върху които е работила госпожа Полхимъс, така че всеки, който е имал причина да й навреди, да може да бъде разпознат?
Реймънд изведнъж разбира накъде бие всичко това. Обляга се назад, но пак опитва да се бори.
— Това не беше единственото важно нещо.
Голяма грешка. Юристите наистина са много слаби свидетели. Реймънд ще отрече, че делата на Каролин са били важен източник на следи. Санди ще го засрами в следващите няколко минути. Служителите от органите на властта често се страхуват от отмъщението на тези, които обвиняват, нали, пита той. И осъдените нерядко си разчистват сметките с тях. Прилагането на законите не би било възможно, ако прокурорите и полицаите можеха лесно да бъдат нападани, осакатявани и убивани от тези, които разследват. А нали когато госпожа Полхимъс бе убита, се предполагаше — дори в пресата — че нейният убиец би могъл да е някой бивш обвиняем? След няколко подобни въпроса Реймънд осъзнава, че е загубил, и просто отговаря с „да“.
— Така че всичките дела на госпожа Полхимъс са били важни, нали? Важно е било да се знае кого е разследвала тя, с кои дела се е занимавала, прав ли съм?
— Да.
— И независимо от факта, че това ви беше известно, господин Хорган, вие лично извадихте едно дело от шкафа на госпожа Полхимъс, след като бе започнало разследването на убийството й, нали?
— Да.
— И въпросът беше много деликатен?
Ларън наблюдава разпита, изтегнат на стола си. През повечето време сякаш се забавлява с престрелката между двамата добре известни професионалисти. Но ето че сега се намесва:
— Каква връзка има този въпрос с делото?
За миг Санди е като стъписан.
— Мисля, че връзката е съвсем очевидна, Ваше Благородие.
— Не и за мен.
— При разпита от прокурора свидетелят заяви, че господин Сабич не е представил на вниманието му сведения, които той счита за съществени. Подсъдимият има право да знае критериите на господин Хорган в това отношение.
— По онова време господин Хорган беше главен прокурор, господин Стърн. Смесвате различни неща — заявява съдията.
Помощта идва от неочаквано място. Дела Гуардия е на крака.
— Господин съдия, ние не възразяваме срещу този род въпроси.
Ларън бавно обръща поглед към него, а Молто веднага го хваща за ръката. Предполагам, че Нико иска разговорът за професионалните критерии да продължи, като смята, че още повече ще убеди журито в степента на моите прегрешения. Но тук той много се лъже. Преди всичко не той разпитва Хорган в момента. А доколкото отгатвам от разпаления тон на Молто, който му приказва, докато сяда на стола си, Нико не е схванал накъде бие с въпросите си Санди. Чудя се дали въобще знае за делото „П“, или просто е забравил за него. Отбелязвам си да попитам Стърн през почивката: „На кого е казал Хорган за делото «П»? На Молто? На Нико? Или на нито един от двамата?“.
След като му е дадена зелена светлина, Санди напредва бързо.
— Както казах, това беше много деликатен въпрос, нали?
— Да.
— Отнасяше се до обвинения…
Ларън, по-верен от лабрадорско куче, отново се намесва:
— Не са ни необходими подробности от вътрешния механизъм на прокуратурата или от нейните разследвания, много от които, нека да ви напомня, господин Стърн, са служебна тайна. Това беше един деликатен въпрос. Да продължим.
— Ваше Благородие, разбира се, че нямах намерение да разкривам служебни тайни.
— Естествено, че не — казва Ларън. Усмихва се с явно недоверие и се пресяга към гарафата с вода, която се случва по посока към съдебните заседатели. — Продължете.