— И вие, сър, идвате в тази зала, където животът на човека, който ви е служил вярно в продължение на дванайсет години, сега е поставен на карта, и ни заявявате, че не бихте имали и частица от същото доверие към него?
Хорган и Стърн заковават погледи един в друг. От моето място не мога да видя добре израза на Реймънд. Накрая той обръща глава и се вижда, че езикът му е издул бузата. В момента гледа, донякъде глуповато, към Дела Гуардия. Не съм сигурен дали търси помощ, или се извинява.
Поне да беше казал нещо. Каквото и да е. Щеше да е по-добре и за него, и за мен.
Един от съдебните заседатели изпуска едно „хм“. Чувам звука, но не виждам от кого идва. Някои от другите гледат към пода. Трудно е да се разбере защо това има такова въздействие. Нищо не е променило отпечатъците от пръстите, власинките или телефонната справка. Но за защитата това беше великолепен момент. Молто и Нико доведоха Реймънд Хорган в залата като пример за коректност, като съдник на критерии. Сега излиза, че нещата са били прекалено раздути. Също както когато представляваше Колийн Макгафен, Санди Стърн е намерил посланието, което иска да отправи към съдебните заседатели, без да го изрича на глас. Все едно че казва: „И какво? Представете си, че наистина Сабич и покойната са имали връзка. Представете си, че той е решил, разумно или не, да запази факта за себе си. То не е по-различно от това, което Хорган е направил“. Ако съм се чувствал прекалено неудобно, за да призная някои страни от миналото ми поведение, всички би трябвало да го разберат. Възелът между това, което не съм казал, и това, което съм извършил, е развързан. Връзката между убийството и измамата е разкъсана.
Санди се отдалечава. Оставя Хорган на стола. Реймънд въздъхва няколко пъти и вади носната си кърпа. Докато Стърн крачи край нашата маса, поставя ръка на рамото ми, върху която слагам моята. Това е спонтанен жест, но изглежда, че се приема добре от един-двама съдебни заседатели, които го забелязват.
— Да преминем към друга тема, господин Хорган. Как се запознахте с господин Сабич?
Санди все още се разхожда, вече запътил се към свидетеля, и аз му махам под масата — не! Забравих да му кажа да не задава този въпрос.
— Или може би не е необходимо да си губим времето с тази стара история — казва Стърн небрежно. — Оттеглям въпроса си, ако съдът не възразява. Всъщност, Ваше Благородие, ако моментът ви се струва удобен, може би бихме могли да похапнем.
— Добре — казва Ларън. Той изглежда особено спокоен след изпълнението на Реймънд. Преди да напусне залата, съдията отново поглежда към Хорган, който още не е помръднал от мястото си.
29.
— Е, как ти се стори сутрешното заседание? — пита Стърн и посяга към блюдото с гарнитурите. — Опитай от маринованата царевица, Ръсти. Много е пикантна.
Предишните дни Стърн работеше през обедната почивка, но си личи, че това не му е навик. Цивилизованият живот предполага храна по пладне, би казал той, и независимо че разпитът на Хорган ще продължи и следобед, ме заведе да хапнем в клуба му. Той се намира на четирийсет и шестия етаж на Морган Тауърс, една от най-високите сгради в центъра. Оттук се виждат завоят на реката и нагъсто израслите небостъргачи, които тези дни ми приличат на изправени една до друга кули от кутии за обувки. А с телескоп вероятно може да се разпознае и домът ми в Ниъринг.
Очаквах, че ще се сближа повече със Санди. Той ми харесва, а уважението ми към професионалните му способности непрекъснато нараства. Но не бих казал, че сме станали приятели. Може би защото съм му клиент, обвинен в нещо толкова сериозно, каквото е убийството. Но Стърн гледа широко на човешката природа и едва ли ще презре някого заради едно-единствено деяние, колкото и гнусно да е то. Ако в отношенията ни въобще съществува някакъв проблем, той се дължи на присъщата му въздържаност. Стърн е този, който поставя бариерите в професионалния си живот, и не вярвам някой да може да ги отмести или прекрачи. Женен е от трийсет години. Един-два пъти съм се срещал с Клара. Трите им деца са се пръснали из цялата страна. Най-малката им дъщеря догодина завършва право в Колумбийския университет. Но като се замисля, май не познавам мнозина, които могат да твърдят, че са близки със Стърн. Той е приятен компаньон, изискан и духовит. Преди години един приятел на тъста ми твърдеше, че Стърн бил знаменит, когато разправял анекдоти на идиш, ала аз, разбира се, няма как да преценя това му умение. Но съм сигурен, че трудно допуска някого близо до себе си. Не мога да отгатна какво мисли за хората, най-малко пък за мен.