От обажданията Стърн минава към разговора в кабинета на Реймънд в срядата след изборите. Като повтори моето изявление, че съм бил у дома вечерта, когато Каролин бе убита, обвинението по същество представи факт в моя защита и Стърн го изтъква.
Подчертава, че твърдението ми е било доброволно. Госпожа Макдугъл намекваше ли на господин Сабич да не приказва? Вие, господин Хорган, помолихте ли го да мълчи? Да, вие, сър, забранихте ли му да говори? Казахте ли му да не си отваря устата? И той заговори, след като явно беше съвсем разстроен, прав ли съм? Нали не е имало нищо преднамерено в поведението му? Думите му са прозвучали спонтанно, така ли? Стърн надълго развива тезата за това как един прокурор знае, че е опасно да се обажда по време на следствие. Изводът, към който насочваше слушателите, бе, че всеки на мое място, който е имал време да се подготви, очаквайки обвинение, не би говорил по този начин. Човек, който е бил на местопрестъплението, намеква Стърн, и е извършил това, което прокурорите твърдят, при това, след като е бил начело на разследването, едва ли би лъгал, когато лесно може да бъде разобличен. Само онзи, който наистина не е бил там и не са му известни истинските обстоятелства, може да бъде провокиран с нагла обида и да изкрещи правдив отговор, който съдбата странно изопачава. Като наблюдавам как Стърн води разпита, предвиждам заключителното му изявление и ясно разбирам причините, поради които иска да не свидетелствам. Ръсти Сабич спонтанно е дал обяснение в деня, в който за пръв път са му отправили обвинението. Какво още би могъл да добави той, при това след толкова време?
След като представя версията ми на журито, Стърн се залавя с укрепването на моя авторитет. Повежда Реймънд на дълга обиколка през постиженията ми като прокурор. Започва с „Правен преглед“ и преминава през следващите години. Когато Молто най-после възразява, че това е ненужно, Санди обяснява, че Хорган поставя под съмнение способностите ми, що се отнася до разследването на убийството. Необходимо било съдебните заседатели да се запознаят основно с професионалните ми качества, за да разберат, че това, което е представено като нежелание или неподчинение, може да е било просто несъгласие между двама опитни прокурори. Логиката на тази позиция е непоклатима и Ларън нарежда на Молто да не прекъсва Стърн. Канонизацията на свети Рожат продължава.
— И така, преди близо две години — започва по едно време Санди, — когато господин Сенет, тогавашният първи заместник, се премести в Сан Диего, вие посочихте господин Сабич за тази длъжност, нали?
— Да.
— А справедливо ли е да се заяви, че първият заместник е служителят, в чиято преценка вие имате най-голямо доверие?
— Би могло да се каже. Считах, че е най-подходящият прокурор за тази длъжност.
— Така. А при вас работеха още сто и двайсет прокурори?
— Приблизително толкова.
— Включително и господин Дела Гуардия, и господин Молто?
— Да.
— Но вие избрахте господин Сабич?
— Да.
Нико раздразнено изправя глава, но нито той, нито Молто възразяват. Санди работи като майстор бижутер, почуквайки лекичко върху причините за неприязън в миналото. Струва ми се, че двама от членовете на журито кимат разбиращо.
— Но вие не смятахте, че господин Сабич ще извърши престъпление и въз основа на съвместната ви работа в продължение на повече от десет години имахте абсолютно и пълно доверие в преценката и почтеността му, така ли?
Въпросът съдържа различни аспекти и е сложен, но пък и неоспорим.
— Нека остане — казва Ларън, когато Молто възразява. Реймънд премисля отговора.
— Правилно — отговаря той най-накрая.
Това малко признание изглежда въздейства на съдебните заседатели. Сега разбирам защо Стърн нападна Реймънд от самото начало. Имал е да каже нещо, но не на журито, а на Реймънд Хорган, който сега не е така самоуверен, както при появата си в залата.
— Така, така. И не е било необходимо той да съгласува с вас всички въпроси, за да е сигурен, че действа както бихте желали? — пита Стърн. Предполагам, че иска да омаловажи забавянето ми при изискването на заключението за отпечатъците.