— Винаги съм давал на подчинените си известна свобода.
— А не е ли вярно, господин Хорган, че при провеждане на разследването по убийството на госпожа Полхимъс господин Сабич е знаел, че в миналото често сте показвали доверие в преценката му, включително и по много съществени въпроси?
— Не знам какво е знаел, но в миналото аз очевидно съм одобрявал преценката му за много неща.
— Например — казва Санди без ни най-малък намек за това, което ще последва — вие дадохте на господин Сабич властта да реши кога да уволни господин Дела Гуардия, нали?
Нико, разбира се, избухва. Ларън е обезпокоен. Веднага повиква страните на съвещание. Някои съдии провеждат такива съвещания, наречени странични, в самата зала, но така, че журито да не ги чува. Практиката на Ларън, когато иска да попречи на съдебните заседатели да разберат доводите на страните, е да свиква защитата и обвинението в коридора пред кабинета си.
Дела Гуардия, Молто, Кемп, Стърн, стенографката и аз тръгваме след съдията през страничната врата. Още преди да сме се събрали, е ясно, че съдията е разгневен от Санди. Смята последния му въпрос за непочтен.
— Е, какво ще вършим тук? — пита го той. — Ще си разказваме приказки от хиляда и една нощ ли, какво ли? Няма да превръщаме този процес в конкурс за „Мистър Свят“.
Молто и Нико започват да говорят един през друг. Заявяват, че ако в миналото е имало някаква неприязън между прокурора и подсъдимия, тя няма нищо общо със случая. Съдията Литъл очевидно е склонен да се съгласи с тях.
— Ваше Благородие — заявява Стърн, — не обвиняваме господин Дела Гуардия в непочтеност. Но вярваме, че това е обстоятелство, показващо как и защо може да е бил подведен. — Без да го заявява, Стърн отново се насочва към Молто. От самото начало се старае да не напада Нико, а Томи. В момента Дела Гуардия е известна личност в града и членовете на журито го познават. Докато за Молто нямат представа. Може би Санди се опитва да се възползва някак и от недвусмисленото обещание, че Молто няма да свидетелства.
— Въпросът защо господин Дела Гуардия би могъл да бъде подведен няма отношение към процеса, господин Стърн. Съдебните заседатели не се интересуват какво мисли прокурорът за делото. За бога, по-добре не навлизайте в тези неща.
— Ваше Благородие — заявява Стърн тържествено, — тезата на защитата е, че процесът срещу господин Сабич е инсцениран.
Правя крачка назад от скупчената групичка. Зашеметен съм. Преди няколко седмици Стърн така енергично отхвърляше тази тактика, че аз повече не се бях замислял над нея. А нещата вървяха така добре и без това. Толкова пагубен ли бе за нас прокурорският разпит на Хорган? Вече не разбирам тезата на собствения си адвокат. Само преди минута ми се струваше, че подработва едно от деликатните си неизречени внушения към журито: Молто е искал мястото на Сабич. Именно затова се е постарал да изфабрикува обвинение срещу него, а Дела Гуардия не е прозрял нещата, защото подсъзнателно е таял неприязън към Сабич. Това беше в стила на класическия Санди Стърн: изкусно разкриване на човешки слабости, съобщени безмълвно и целящи да омаловажат авторитета на прокурора, да покажат как е била допусната тази нелепа грешка — моето обвинение. Такова правдоподобно внушение съдебните заседатели приемат с желание. Но това бе неуместна тактика, която не си струваше риска; затова и се бях съгласил със Стърн, че не бива да я прилага. Изобщо не бях подготвен за такава тактика, не я бяхме съгласували. И то изречено, когато се записва в протокола! Протоколите от тези „съвещания в коридора“ са достъпни за всекиго, който иска да ги прочете. През почивката репортерите ще се скупчат около стенографката и ще я молят да дешифрира бележките си. Представям си заглавията: СПОРЕД АДВОКАТА ПРОЦЕСЪТ Е ИНСЦЕНИРАН. СКАЛЪПЕНО ОБВИНЕНИЕ СРЕЩУ САБИЧ. Бог знае какво ще си помислят съдебните заседатели, ако все пак някой от тях успее да пропусне неизбежното. В последния момент Санди вдигна залога.
Междувременно Нико се разхожда нагоре-надолу по коридора и сумти.
— Не мога да повярвам… — повтаря той два-три пъти.
Ларън изпитателно поглежда Молто.
— Това са глупости — отсича Молто.
— Отричането ви е отбелязано в протокола. Имам предвид отговора ви по направеното твърдение. Ако господин Стърн действително се опита да докаже, че делото срещу господин Сабич е било изфабрикувано, то тогава историята за враждата май има връзка със случая.