Със строг, почти английски маниер Нико установява факта, че съм помолил Лип да не иска справка за домашния ми телефон. Измъква от устата му и случаите, когато трябваше да ми напомни за компютърния анализ на отпечатъците, намерени по чашата и на други места в апартамента на Каролин. Усещам, че Нико бие нанякъде, но не разбирам накъде точно. Съдебните заседатели, сигурен съм, схващат, че нещо не е както трябва. Но накрая той съобразително им показва какво е то. След като е получил необходимото от Липранзър, предварително омаловажава нашия разпит, като демонстрира наличието на пристрастие. После иска да се изброят случаите, по които аз и Лип сме работили заедно.
— Ще бъде ли справедливо да се каже, че двамата вече сте били образували един особен прокурорски или следствен екип?
— Да, сър.
— А в резултат на съвместната ви работа между вас възникна ли приятелство?
— Определено.
— Близко приятелство ли?
Погледът на Лип за момент се плъзга към мен.
— Предполагам, че да.
— Имате ли му доверие?
— Да.
— А той знае ли това?
Стърн възразява — Лип не може да отговаря за това какво знам аз, а прокурорът навежда към такъв отговор. Свидетелят вече е характеризирал отношенията. Ларън приема възражението.
— Нека да поставя въпроса така — първоначално бяхте ли включен в разследването на случая?
— Не.
— А кой беше включен?
— Харолд Гриър — детектив от осемнайсети район, където бе извършено престъплението.
— Той компетентен следовател ли е?
— Според мен ли?
Нико е нащрек — от една страна, за да избегне възражение, а от друга, да не позволи на Лип да контраатакува.
— Господин Сабич изразил ли е някога пред вас резерви относно способностите на Харолд Гриър?
— Не. Всички смятат Харолд Гриър за първокласен полицай.
— Благодаря. — Нико се усмихва, наслаждавайки се на допълнителните точки в своя полза. — А известно ли ви е кой реши делото да бъде прехвърлено на специалния отряд и вие да бъдете включен в разследването?
— Господин Сабич поиска да бъда привлечен, ако за това става дума. Бе съгласувал въпроса с господин Хорган.
— А знаете ли дали подсъдимият е бил близък с някого в полицията?
Лип вдига рамене.
— Не е споменавал пред мен.
Нико се разхожда важно.
— Ще сгрешим ли, ако кажем, че вие сте служителят от градската полиция, който най-малко би подозирал господин Сабич в убийство?
На въпроса може да се възрази. Стърн се надига, но се възпира, хванал с ръце облегалките на стола. Този път съм в ритъм с мисълта му. Видял е как Лип се поколебава и разбира, че с импровизацията Нико направи първата си грешка. Остави пролука за Липранзър и през нея ще получи първата стрела.
— Аз никога не бих повярвал в това — отговаря просто Лип.
Той набляга на „никога“ точно както трябва. Думите му ще въздействат на съдебните заседатели. Не се опитва да напада Нико, но използва възможността, за да покаже чувствата си.
Санди се изправя да зададе своите въпроси. Снощи обсъждахме дали въобще да разпитваме Лип. Стърн не искаше, за да не наблягаме повече на благоприятните за Нико моменти. Току-що свършилият разпит от обвинението спечели повече, отколкото Стърн очакваше. Но от друга страна, се отвори врата за изброяване на успехите, които Лип и аз сме постигнали заедно; те щяха да обяснят защо съм избрал него за делото. Стърн ги изброява един по един.
— Впрочем — казва Стърн към края — май докато разследвахте това убийство, вие с господин Сабич разглеждахте още един въпрос, нали?
Лип го поглежда недоумяващо.
— Нямаше ли една папка, която се пазеше в чекмеджето на господин Хорган…
Санди успява да изрече само толкова, защото Нико е скочил на крака и крещи. Ларън вдига чукчето и с него сочи към Стърн.
— Господин Стърн, вече няколко пъти ви предупредих, че докато прокуратурата представя тезата си, не искам да чувам повече за това дело. Прекалихте при разпита на господин Хорган и няма да позволя да повтаряте това.