— Моля?
— Няма как да се определи. Мога да ви кажа, че отпечатъците на този, който ги е оставил, не са известни в окръга, защото ги пуснахме в компютъра. Лицата не са задържани, нито са работили към някое учреждение в окръга. Но това могат да бъдат както петима, така и един и същи човек. Могат да бъдат на чистачката, на съсед или на приятел. Не съм в състояние да ви кажа.
— Не разбирам — казва Стърн, който много добре разбира всичко.
— Хората имат десет пръста, господин Стърн. Аз не мога да знам дали отпечатък „А“ е от показалеца, а „Б“ — от средния пръст. Освен това има лява и дясна ръка. Не може да се определи, ако нямаме вече известни такива, които да служат за сравнение.
— Господин Дикърман… — Санди замълчава за миг. — Кой от прокурорите ръководеше вашите действия след господин Сабич?
— Молто — отговаря Дикърман. Човек веднага остава с впечатлението, че не храни любовни чувства към Том.
— Но той, разбира се, ви помоли да сравните тези пет неидентифицирани отпечатъка, за да видите, че два от тях може да са от един и същи пръст?
Много добре, мисля си аз. Отлично. Като прокурор винаги пропусках точно такива детайли. Аз мислех за обвиняемия, а Санди, разбира се, мислеше и за всичко друго.
Когато Дикърман отговаря отрицателно, един от съдебните заседатели, този, чието хоби са компютрите, извръща поглед и клати глава. Поглежда ме право в очите, като че ли иска да каже: „Как може такова нещо?“. Изумен съм колко много успяхме да наваксаме от вчера. Заседателят се обръща към управителката на аптеката, която седи до него, и двамата си разменят няколко пуми.
— Това може да бъде готово до утре.
— Сигурен съм, че господин Молто сега ще ви подсети да го направите — казва Стърн и понечва да седне. — Знаете ли, господин Дикърман, защо господин Молто не ви е накарал да сравните останалите отпечатъци? — Добрият адвокат никога не пита защо, ако не знае отговора. Стърн го знае, както и аз. Поради небрежност. Имал е прекалено много работа, не е намерил достатъчно време. Разсеял се е. Какъвто и да е отговорът, ще е достатъчен, за да повдигне сериозни съмнения спрямо Молто.
— Предполагам, че не го е интересувало — отговаря Дикърман.
Опитва се да омаловажи значението на пропуска, но отговорът му прозвучава зловещо — като че ли Молто не се интересува от истината.
Стърн, който през цялото време стои до масата на защитата, остава там още секунда.
— Така, така — казва той.
Молто се приближава към подиума, когато госпожа Мейбъл Беатрис, домашна прислужница в Ниъринг, е призована да свидетелства. Успокоявам се, като виждам, че Томи ще води разпита. Въпреки цялата му немарливост Нико като че ли успя да налучка подходящия тон. Томи се пригажда много по-трудно. В прокуратурата винаги е съществувало особено разделение, бариера, която в крайна сметка прекъсна приятелството ми с Нико. Реймънд избра една елитна група млади юристи, които му бяха направили впечатление в университета, и след известно чиракуване ни изпрати в Отдела за специални разследвания. Там преследвахме мошеници и богаташи за подкупи и измама. Водехме продължителни заседания с голямо жури. Учехме се да печелим дела срещу такива като Стърн — адвокати, които разискваха закона пред съдиите и нюансите на показанията пред съдебните заседатели. Молто и Дела Гуардия така и не се научиха да водят по-сериозни дела от тези за улични престъпления. Самолюбието на Томи, примесено с пламенност, бе подхранвано прекалено дълго в процесите за убийства в районните съдилища. Съществуват места, където действа законът на джунглата: там адвокатите използват всякакви евтини ходове и трикове, а прокурорите се научават да им подражават. Томи се е превърнал в обвинител, какъвто прокуратурата твърде често създава — юрист, който вече не прави разлика между убеждение и заблуждение и смята наказателния процес за низ от хитрини и номера. В началото мислех, че бедата му идва от неговата разпаленост. Но се оказа, че слабото му място е в неспособността му да надскочи опита си. По-умен е от Нико, по-проницателен и винаги подготвен, но всички в залата вече подозират, че неговият фанатизъм не знае граници. Готов е на всичко, за да спечели. Освен старото съперничество за Каролин предполагам, че и тази му черта допринася за явната неприязън между него и съдията.
Именно това подклажда любопитството ми към Леон и делото „П“, както и към всякакви сенки, които се спотайват в миналото на Молто. Коментарът на Нико за близките отношения между Томи и Каролин ме заинтригува. Кой знае как точно го е залъгвала. Все повече и повече, както и всички останали тук, се убеждавам, че в характера на Молто има нещо зловещо. Прекалено лесно му е да оправдае поведението си и е готов на всичко, за да не загуби. Това, което се роди в съдебната зала като поредната илюзия на Стърн, сякаш придоби собствен живот. Като се опитвам да разгадая какво разкритие преследва Кемп, се чудя дали прицелът не е Молто. Но е ясно, че докато Стърн използва добре старата адвокатска хитрост да изправи самия прокурор на съд, отговорът на Молто е слаб. Струва ми се, че най-големите му грешки досега са при разпита на прислужницата.