— Мисля, че попаднах на нещо — казва той. — По оня въпрос. За Леон.
— Можеш ли да говориш сега?
— Не. Само искам да съм сигурен, че ще бъдеш свободен утре вечер. Късно. След като ми свърши смяната.
— След полунощ ли?
— Да. Ще се поразходим с колата. Може да се отбием при един човек.
— Откри ли го? — Сърцето ми затуптява. Отлично! Липранзър е открил Леон.
— Май че да. Утре ще знам със сигурност. Историята ще ти хареса. — Чувам гласове край него. — Трябва да вървя. Просто исках да те осведомя. Утре вечер — повтаря Дан Липранзър и се засмива, което рядко му се случва, особено напоследък. — Ще ти хареса! — завършва той.
33.
— Доктор Кумагаи — изрича Санди Стърн с тон, в който още от първата сричка звучи насмешка. Часът е два и пет. Следобедното заседание започва с разпита на защитата. И Кемп, и Стърн ме увериха, че това ще бъде най-драматичният момент в този процес.
Тацуо Кумагаи — известен на приятелите си като Тед — последният свидетел на обвинението, е седнал отпуснато срещу Стърн и го гледа с безразличие. Скръстил е ръце на гърдите си. Жълтото му лице е спокойно, невъзмутимо. Иска да покаже на публиката, че е безпристрастен експерт, наблюдател на факти. Облечен е в син костюм и гъстата му черна коса е прилежно сресана назад в прическа помпадур. За първи път сутринта, когато бе разпитът на обвинението, чух Безболезнения да свидетелства. Представи се по-добре, отколкото очаквах. Поради медицинската терминология и своеобразната му реч стенографката го прекъсваше многократно и го молеше да повтаря отговорите си. Но истината е, че Кумагаи има безспорно присъствие. Вродената му арогантност придава на свидетелските му показания самочувствие, подхождащо на лекар специалист. Квалификацията му е впечатляваща. Учил е на три континента, изнасял е доклади къде ли не по света. Свидетелствал е като съдебен патолог по дела за убийства из цялата страна.
Тези хвалби бяха необходими, за да окачествят Безболезнения като голям експерт. За разлика от обикновения свидетел, който е ограничен до това да разкаже какво е видял, чул или извършил, Безболезнения е натоварен с обсъждане на всички доказателства, свързани със съдебната медицина; той трябва да изкаже мнение за това какво се е случило. Преди появяването му бяха прочетени няколко споразумения по показанията — анализът от химическата лаборатория и резултатите от кръвните проби. На свидетелския стол Безболезнения използва тези факти и лично извършената аутопсия, за да обрисува пълна картина на случилото се. Вечерта на първи април госпожа Полхимъс е имала полов контакт, почти сигурно доброволен по характер. Това мнение е основано на откритата във влагалището й двупроцентова концентрация от препарата „Ноноксинол-9“, както и желе, доказващи използването на диафрагма. Човекът, с когото госпожа Полхимъс е имала полово сношение, е бил с кръвна група А — като моята. Скоро след сношението (приблизителното време е определено по това доколко е навлязла във влагалището семенната течност) госпожа Полхимъс е била ударена отзад. Нападателят й си е служил с дясната ръка — като мен. Това може да бъде определено от ъгъла на удара към дясната страна на главата й. Ръстът му не може да бъде определен, без да се знае позата й по време на удара, нито пък колко дълго е оръдието на убийството. От черепната рана може да се предположи, че жертвата е била на крака в мига на удара, макар и само за кратко. Диафрагмата очевидно е била извадена по това време, а госпожа Полхимъс, вече мъртва, е била овързана. По време на обясненията Стърн не възразява дори когато Безболезнения заявява как наличието на контрацептивното вещество и отворените врати и прозорци го карат да смята, че е било симулирано изнасилване, за да се прикрие самоличността на убиеца, а той е бил човек, запознат с методите на разкриване на престъпленията и с ежедневната работа на госпожа Полхимъс в прокуратурата.
След като Нико успя да измъкне от Безболезнения това обобщение, той го попита дали някога е споделял с мен мнението си за начина, по който е било извършено престъплението.
— Да. Да. Видяхме се с господин Сабич около десети — единайсети април, за да обсъдим случая.
— Кажете ни за какво говорихте?
— Ами… господин Сабич се опита да ме убеди, че госпожа Полхимъс е починала случайно в резултат на перверзен сексуален акт, по време на който е била вързана доброволно.