— А вие какво отговорихте?
— Казах, че това е абсурдно, и обясних какво сочат фактите.
— След като го уведомихте за теорията си, разговорът продължи ли?
— Да. Той много се разстрои. Ядоса се. Изправи се и ме заплаши. Каза да внимавам, защото ще ме даде под съд за създаване на пречки на следствието. Имаше и още, но в общи линии е това.
Седнали от двете ми страни, и Стърн, и Кемп наблюдават със спокойствие, граничещо с блаженство, как Безболезнения говори всичко това. Никой от тях не си води бележки. Още не знам какво ще последва, но сам предпочетох да остана в неведение.
Когато тази сутрин пристигнах в адвокатската кантора, Кемп ми каза, че Кумагаи е допуснал грешка. Голяма грешка.
Колко голяма, попитах аз.
Огромна, каза Кемп. Грамадна.
Кимнах. Помислих си, че щях да се изненадам повече, ако ставаше въпрос за някого другиго, а не за Безболезнения.
Искаш ли да я чуеш, попита ме Кемп.
Странно, но открих, че съветът на Стърн е правилен. По-добре е човек да не знае подробностите. Достатъчно е да чуя, че съществува някаква необичайно голяма грешка, за да се измъкна от дълбините на своята ярост. Нямах желание да си блъскам главата какво ще излезе.
Нека да бъде изненада, казах на Кемп. Ще разбера в съда.
Сега чакам. Безболезнения седи на стола, спокоен и безучастен. По време на обедната почивка Кемп ми каза, че според него с кариерата на Кумагаи е свършено.
— Доктор Кумагаи — започва Стърн. — Вие сте тук в качеството си на експерт, нали?
— Да.
— Разказахте ни за докладите и научните си степени.
— Да, отговарях на поставени въпроси.
— Казахте, че много пъти досега сте изготвяли и представяли експертизи.
— Стотици пъти — отговаря Безболезнения. Във всеки негов отговор се чувства пренебрежителна рязкост. Иска да натрие носа на онзи, който го разпитва, да се покаже колко е умен.
— Докторе, известно ли ви е някога да е поставяна под съмнение вашата компетентност?
Безболезнения се намества на стола. Нападението е започнало.
— Не — отговаря той.
— Докторе, вярно ли е, че с течение на годините мнозина прокурори са се оплаквали от вашата некомпетентност като криминален патолог?
— Не и на мен.
— Не, не на вас. Но на директора на полицията, в резултат на което в досието ви има докладни записки?
— Това не ми е известно.
Санди показва документа първо на Нико, а след това на Кумагаи.
— Никога не съм го виждал — заявява той веднага.
— Съгласно правилника на полицията те не са ли длъжни да ви уведомят за всяка добавка към досието ви?
— Може би. Но вие питате какво си спомням. За това не си спомням.
— Благодаря ви, докторе. — Санди взема документа от ръцете му и докато се връща към нашата маса, продължава: — Имате ли някакви прякори?
Кумагаи замръзва. Може би си мисли, че е било по-добре да признае, че си спомня за писмото.
— Приятелите ме наричат Тед.
— А освен това?
— Не използвам прякори.
— Не, не такива, които вие използвате, а такива, с които сте известен?
— Не разбирам въпроса.
— Някой някога да е говорил за вас като за Безболезнения?
— Пред мен?
— Пред когото и да е, доколкото ви е известно? — Безболезнения отново забавя отговора, докато се намести в стола.
— Може би — отговаря накрая той.
— Този прякор не ви харесва, нали?
— Не му обръщам внимание.
— А го придобихте преди доста години от бившия първи заместник главен прокурор господин Сенет при не много благоприятни за вас обстоятелства, нали?
— Щом казвате.
— Нали господин Сенет ви каза в очите, че сте оплескали работата с една аутопсия и че единственият, за когото сте безболезнен, е трупът, защото е мъртъв?
В залата еква смях. Дори Ларън се киска зад бюрото на подиума. Размърдвам се на стола си. Надявам се, че това, с което Стърн разполага, е добро, защото той за пръв път е изоставил присъщата си сдържаност. Дотук разпитът му граничи с жестокостта.
— Не си спомням — отвръща хладно Безболезнения, когато залата се усмирява.
С течение на годините той е усвоил чудесно правилата за даване на показания. Всеки полицай и прокурор в окръг Киндъл знае тази история. Стан Сенет с удоволствие би дошъл да свидетелства за нея. Но съдията вероятно няма да позволи такова отклонение, наречено косвено дискредитиране. Безболезнения е скръстил ръце. Втренчил се е в Стърн и очаква още. Очевидно е доволен от това, което смята за свой малък триумф.