— А господин Дела Гуардия и господин Молто са двама прокурори, с които не сте имали толкова… да ги наречем недоразумения, нали?
— Да, те са ми добри приятели. — По този въпрос Безболезнения явно е бил добре дресиран. Ще признае връзките си с Томи и Дилей, за да омаловажи тяхното значение.
— Обсъждахте ли разследването, с когото и да е от тях, докато то се водеше?
— Понякога разговарях с господин Молто.
— Колко често?
— Чувахме се от време на време.
— През първите няколко седмици на април разговаряли ли сте с него повече от пет пъти?
— Да, щом казвате. — Безболезнения не иска да рискува. Знае, че са издадени призовки, и не е сигурен за чий телефон е поискана справка.
— А разговаряхте ли подробно за това разследване?
— Господин Молто е мой приятел. Пита ме какво правя, аз му казвам. Говорим за неща, които са обществено достояние. Не е ставало дума за разпита на голямото жури. — Безболезнения възвръща самодоволната си усмивка. Тези отговори, разбира се, са били обект на обсъждане с прокурорите.
— Споделихте ли с господин Молто резултатите от анализа на химическата лаборатория, преди да ги предадете на господин Сабич? И по-конкретно пробата, съдържаща контрацептивното желе?
— Разбирам — отговаря рязко Безболезнения. Поглежда към Томи, който е покрил част от лицето си с длан. В момента, в който засича погледа на Кумагаи, се изправя и сваля ръката си. — Мисля, че да.
Кумагаи още не е изрекъл докрай отговора си, когато Ларън го прекъсва.
— Един момент. Един момент. Да бъде отразено в протокола, че прокурорът Молто току-що направи жест, който разпознавам като сигнал към свидетеля по отношение на последния въпрос. Съдът ще се занимае с господин Молто по-късно. Продължете, господин Стърн.
Томи е пламнал, докато се мъчи да се изправи на крака.
— Ваше Благородие, нямам представа за какво говорите.
И аз също, а уж наблюдавах Молто. Но Ларън се е разгорещил.
— Съдебните заседатели не са слепи, господин Молто. Нито пък аз. Продължавайте — подканя той Стърн, но не успява да сдържи яда си и пак подхваща Молто, като сочи към него с чукчето. — Предупредих ви. Казах ви вече. Много съм разочарован от вашето поведение на този процес, господин Молто. Ще се вземат мерки.
— Господин съдия… — обажда се Томи отчаяно.
— Седнете си на мястото. Господин Стърн, продължавайте.
Стърн идва при мен. Обяснявам какво съм видял. Той също не е забелязал нищо. Но Санди не оставя инцидентът да премине просто така и с рязък тон пита:
— Справедливо ли е да се каже, доктор Кумагаи, че вие с господин Молто винаги сте имали добър контакт?
Въпросът предизвиква кикот, особено от местата на репортерите. Кумагаи примигва презрително и не отговаря.
— Доктор Кумагаи — продължава Стърн, — вярно ли е, че имате амбицията да станете коронер на окръг Киндъл?
— Бих искал да съм такъв — отговаря Безболезнения с обезоръжаващо въодушевление. — Доктор Ръсел добре си гледа работата сега. След две години ще се пенсионира и може би аз ще се кандидатирам за мястото му.
— А препоръката на главния прокурор би ви помогнала да го получите, нали?
— Кой знае? — усмихва се Безболезнения. — Но няма да навреди.
Макар и с нежелание, се възхищавам на Дилей. Кумагаи е негов свидетел и той изглежда го е посъветвал да бъде прям за всичко, което са вършили по време на предизборната кампания. Нико явно иска да демонстрира пред журито искреност от страна на прокуратурата, за да позаглади някои от гафовете на Молто. Решението ми се вижда правилно. Ако не беше инцидентът със съдията преди малко, всичко това би изглеждало много добре.
— През април бяхте ли обсъждали с господин Молто възможността да станете коронер, доктор Кумагаи?
— Казах ви, с господин Молто сме приятели. Аз му говоря за желанията и намеренията си, а и той е споделял своите. Разговаряли сме често — април, май, юни…
— А няколкото пъти през април говорихте също и за това следствие, преди да сте получили заключението от химическата лаборатория, нали?
— Струва ми се, да.
— И този доклад се отнасяше до семенната проба, която сте взели от госпожа Полхимъс?