— Понякога.
— Колко аутопсии правите седмично, доктор Кумагаи?
— Една-две, но понякога и десет. Зависи.
— Спомняте ли си колко извършихте в трийсетте дни около смъртта на Каролин Полхимъс?
— Не.
— Ще се учудите ли, ако ви кажа, че са били осемнайсет?
— Звучи правдоподобно.
— А при такава бройка не е ли очевидно, че подробностите, от която и да е от тях може да ви се губят?
— Вярно е.
— Но когато говорихте с Липранзър, спомените ви са били по-пресни, нали?
— Вероятно.
— И вие тогава му казахте, че смятате извършителя за стерилен?
— Казах. Сега се сещам.
— Добре, нека да разгледаме за момент констатациите, които вече си спомняте и които може да са ви довели до това предварително мнение.
Санди бързо ги изрежда. От температурата на трупа, съсирването на кръвта и храносмилателните ензими е установено времето на смъртта. От наличието на семенна течност дълбоко във влагалището съдим, че Каролин е стояла съвсем малко на крака след половото сношение, което означава, че то е било непосредствено преди убийството. А в маточните тръби са липсвали всякакви живи сперматозоиди, каквито обикновено има до десет-дванайсет часа след сношение, в случай че не е използван контрацептив.
— И за да обясните тези явления, особено мъртвите сперматозоиди, предположихте, че нападателят е бил стерилен. Отначало не ви дойде наум, че е бил използван контрацептив, нали?
— Явно не.
— А като погледнете назад, сигурно си мислите, че сте били голям глупак да изпуснете нещо толкова очевидно като употребата на контрацептив, нали?
— Правя грешки — признава Безболезнения, като почуква с пръсти по масата.
— Правите грешки? — пита Стърн. Вперва очи в експерта на прокуратурата. — Колко често?
Кумагаи не отговаря. Явно усеща, че е сбъркал с това признание.
— Господин Стърн, не съм открил нито контрацептив, нито диафрагма. Явно съм предположил, че те не са били използвани.
— Но, господин Кумагаи, възможно ли е експерт от вашата класа да се е заблудил толкова лесно?
Кумагаи се усмихва. Разбира, че му се подиграват.
— Всеки отделен факт е важен — казва той. — Това е нещо, което убиецът е знаел.
— Но вие самият нали не се опитвахте да заблудите инспектор Липранзър, когато му съобщихте първоначалните си впечатления?
— О, не. — Безболезнения енергично клати глава. Готов е за такова предположение.
— Сигурно тогава сте били убеден, че не е използван контрацептив… толкова убеден, та чак сте решили, че това е изключено?
— Вижте, господин Стърн. Аз съставям мнение. Химикът дава резултатите от анализа. Мнението се променя. Липранзър знаеше, че то е предварително.
— Да обсъдим някои алтернативи. Вие например, доктор Кумагаи, не сте ли убеден, че жена, която не може да има деца и го знае, не би използвала противозачатъчни средства?
— Разбира се. Но госпожа Полхимъс има дете.
— Както бе заявено тук — отбелязва Стърн. — Но да не обсъждаме конкретно госпожа Полхимъс. Вземете предвид само примера ми. Ако една жена знае, че не може да забременее, би било безсмислено да използва предпазни средства, нали?
— Разбира се. Безсмислено е — съгласява се Безболезнения, но започва да отговаря все по-бавно. Погледът му потъмнява. Няма представа накъде се е насочил Стърн.
— Абсурдно?
— Бих казал.
— Можете ли вие като съдебен експерт да измислите някаква причина такава жена да използва противозачатъчна диафрагма или контрацептив?
— Не става дума за жена в критическата, нали?
— Става дума за жена, която без всякакво съмнение знае, че не може да забременее.
— Няма причина. Никаква медицинска причина. Не мога да измисля.
Санди поглежда към Ларън.
— Ваше Благородие, може ли в протокола да се отбележат последните пет въпроса и отговора, така че да се прочетат по-късно, ако е необходимо?
Кумагаи бавно оглежда съдебната зала. Обръща очи към съдията, към стенографката и накрая към прокурорската маса. Намусен е. Капанът, какъвто и да е той, е заложен. Това е ясно на всички. Стенографката прикача кламер към тесния лист на протокола.
— Доктор Кумагаи, според вашето експертно мнение — пита моят адвокат Алехандро Стърн — Каролин Полхимъс не е ли била жена, която не може да забременее?