Безболезнения отново клати глава. Но това не е отрицателен отговор. Той просто недоумява какво се е случило.
— Не е ли вероятно?
— Възможно е — изрича накрая той.
Откъм секцията на съдебните заседатели в залата ясно отеква възкликът на един от мъжете: „О, Господи!“.
— А пробата бе изпратена, докато вие водехте редовните си разговори с господин Молто, нали?
В този миг Кумагаи отново се наежва. Изопва гръб на стола.
— Обвинявате ли ме, господин Стърн?
Минава известно време, докато Стърн отговори:
— Не, защото се събраха предостатъчно неподкрепени обвинения за едно дело. — Преди да се върне на стола си, кима към свидетеля, като че ли да го освободи. — Това е, доктор Кумагаи — добавя той.
След заседанието седим с Джейми Кемп в заседателната зала на Стърн и описваме разпита му на Кумагаи пред малобройна публика: секретарката на Санди, частния детектив Бърман и двама студенти по право, които стажуват в кантората. Кемп е извадил бутилка шампанско, а един от младежите е пуснал радиото. Джейми — добър актьор — разиграва сценка, в която изпълнява едновременно ролята на Стърн и на Кумагаи. Повтаря най-закопаващите въпроси на Санди с настоятелен тон, а след това се хвърля на стола, тупа с крака по земята и хъхри, като че ли го душат. Когато Стърн влиза, още се заливаме от смях. Облякъл е официален костюм, или по-скоро част от него — само панталоните с лъскав кант по шева и риза с плисирана предница. Под яката му е пъхната червена папийонка, която все още не е закопчана. Докато оглежда сцената, почервенява и лицето му се сковава от яростен гняв. Явно се бори със себе си, за да не избухне.
— Това е нелепо — обръща се той към Кемп. — Твърде неуместно. Водим дело. Сега не е моментът да се поздравяваме. Не бива да внасяме и следа от самодоволство в залата. Съдебните заседатели интуитивно усещат тези неща и те не им допадат. Ако обичате, да разчистите, тъй като желая да разговарям с доверителя си. Ръсти, когато се освободиш…
Обръща се кръгом и аз тръгвам след него към уютния му кабинет, подреден с женски вкус. Подозирам, че Клара си с казала думата при обзавеждането. Всичко е в еднакъв кремав тон. Завеси до пода покриват прозорците, а мебелите, тапицирани с хаитянски памук, така са изпълнили кабинета, та имаш чувството, че някой те подбутва към фотьойла. Във всеки ъгъл на бюрото на Стърн с поставен по един тежък кристален пепелник.
— По-скоро аз съм виновен, а не Джейми — казвам, когато влизаме.
— Благодаря, но задължението да се преценява моментът не е твое, а негово. Може ли такава нелепост!
— Успехът ти беше страхотен. А и той хвърли много труд. Затова решихме да се позабавляваме. Джейми се постара да разведри твоя доверител.
— Няма защо да ми защитаваш Кемп. Той е първокласен юрист, така че ценя работата му. А може би аз съм си крив. Наближава ли краят на делото, винаги съм напрегнат.
— Би трябвало да се радваш на днешния ден. Рядко някой адвокат успява да проведе такъв разпит, особено с експерта на прокуратурата.
— Прав си — казва Стърн, като за миг се усмихва загадъчно. — Каква колосална грешка. — Издава звук, нещо като стенание, и клати глава. — Но това е минало. Понеже беше много настоятелен, искам да отделя малко време, за да обсъдим представянето на нашата теза. Щеше ми се да имам повече време, но отпреди месеци съм приел да дам тази вечеря за съдията Магнусън. Дела Гуардия също ще бъде там, така че и двамата ще сме като насадени на пачи яйца. — Усмихва се, като оценява собственото си чувство за хумор. — Както и да е. Що се отнася до твоята защита, решенията по тези въпроси винаги се вземат от клиента. Ако желаеш, ще ти дам моя съвет. Ако не — чувствай се свободен да диктуваш. Аз съм на твое разположение.
Както предполагах през цялото време, Санди изчаква да наберем голяма преднина, преди да ми позволи да взема решение. Сещам се какво ще предложи.
— Мислиш ли, че въобще ще се стигне до излагане на нашата теза?
— Питаш ме дали не смятам, че Литъл още утре ще прекрати делото с оправдателна присъда.
— Според теб възможно ли е?
— Бих се учудил. — Взема пурата си от пепелника. — Ако погледнем реалистично, отговорът ми е не.
— Какво още ме свързва с престъплението?
— Ръсти, не е необходимо да ти изнасям лекции, но трябва да имаш предвид, че на този етап изводите трябва да се третират в най-благоприятната за обвинението светлина. Дори заявеното от Кумагаи на прокурора, колкото и абсурдно да изглежда сега, трябва да се вземе под внимание за целите на това искане. А отговорът на въпроса ти е, че доказателствата, в каквато и светлина да се разглеждат, те свързват с местопрестъплението. Отпечатъците ти са там. Намерени са власинки от мокет, който може да бъде твоят. Справката от телефонната компания показва, че си държал връзка. Но всичко това е било прикрито. А от практична гледна точка никой съдия не гори от желание да обсеби ролята на журито като орган, който решава такова важно дело. По този начин би си навлякъл критики, а и нещо, което е по-важно — би създал впечатление, че делото не е решено справедливо. Според мен доказателствата на прокуратурата, както са изложени, са съшити с бели конци.