— Както и да е — продължава той, — убеден съм, след като те наблюдавах в продължение на няколко месеца, че ти няма да свидетелстваш за всичко, което знаеш. Някои въпроси ще си останат твоя тайна. На този етап в никакъв случай не искам да проявявам любопитство. Това го казвам искрено. При някои клиенти е необходимо убеждаване. При други — предпочиташ да не знаеш. В редки случаи е най-добре да не ровиш. Такова е чувството ми сега. Сигурен съм, че изборът, който си направил, е съзнателен и добре обмислен. Но както и да е, когато човек, решен да каже по-малко от цялата истина, заеме свидетелския стол, той е като трикрако животно в джунглата. Ти не си умел лъжец. А ако Нико случайно улучи тази чувствителна област, каквато и да е тя, нещата ще се обърнат много зле за теб.
Настава мълчание, малко по-дълго от необходимото. Сетне Стърн продължава:
— Трябва да направим преценка на делото такова, каквото е. Още не сме имали лош ден за защитата. Е, може би един. Но не е останало непоклатимо доказателство. А днес следобед нанесохме удар, от който обвинението вероятно няма да се съвземе скоро. Професионалното ми мнение е, че ти не бива да даваш показания. Независимо от шансовете ти — а след днешния ден признавам, че те са много обнадеждаващи — независимо от шансовете ти най-добре е да не свидетелстваш. Като казвам всичко това, искам да ти напомня, че все пак въпросът е в твои ръце. Аз съм ти адвокат и ако решиш да дадеш показания, ще те подкрепям уверено и убедено, все едно какво си намислил да кажеш. Разбира се, не е необходимо точно сега да решаваш. Но е време да се замислиш вече за този последен етап, като държа да вземеш предвид и моите виждания.
След няколко мига излиза. Папийонката му е закопчана, а безупречното сако на смокинга е свалено от закачалката зад вратата. Оставам в кабинета с чувство на меланхолия от думите му. Това е възможно най-сърдечният разговор, който сме водили със Стърн. Искреността му, след като бе потискана толкова месеци, е обезпокояваща, независимо от това колко внимателно или елегантно е изразена.
Тръгвам по коридора с намерението да изпия още една чаша шампанско. Лампата на Кемп още свети. Той работи в малкия си кабинет. Над един от шкафовете е залепен плакат. На яркочервен фон е изобразен млад мъж в лъскаво яке. Свири на китара, а фотографът го е уловил в движение, така че косата му е изправена като на глухарче, което е започнало да цъфти. Името „Галактикс“ е изписано от единия до другия край с бели букви. Сигурен съм, че малцина от тези, които влизат тук, разпознават Джейми Кемп отпреди десет години.
— Заради мен се накисна пред шефа си — казвам аз. — Извинявай.
— Глупости. Сам съм си виновен. — Посочва ми един от столовете. — Той е най-дисциплинираният човек, когото познавам.
— И страхотен адвокат.
— Нали? Виждал ли си някога нещо подобно на това, което се случи днес?
— Никога — отговарям аз. — Никога през дванайсетте си години служба. Кога разбрахте за това?
— Санди забеляза отметката в протокола за аутопсията в неделя вечер. Получихме документа от гинеколога вчера. Искаш ли да ти кажа нещо? Стърн смята, че е просто грешка. Вероятно Кумагаи върши всичко през пръсти. Когато е получил заключението на химическата лаборатория, е продължил с него и е забравил за аутопсията. Аз обаче не мисля така.
— Нима? А как мислиш?
— Мисля, че са те нагласили.
— Е — казвам след моментна пауза, — самият аз много преди теб съм го предполагал.
— Вярвах го през повечето време. — Сигурен съм, че отново мисли за телефонната справка, но не я споменава. — А знаеш ли кой го е направил?
Трябва ми малко време, за да схвана въпроса.
— Ако знаех, нямаше ли да кажа на адвокатите си?
— А защо да не е например Молто?
— Може би — отговарям аз. — Вероятно.
— А той какво ще получи от това? Ще ти попречи да се ровиш по онова дело? Как го наричахте? Делото „П“ ли?
— Делото „П“ — повтарям аз.
— Но не може да повярва, че няма да го споменеш, ако те попита директно.
— Да, но виж в какво положение съм аз. Едно е да си обвинен от първия заместник главен прокурор, друго — от някой дивак, когото съдиш за убийство. Освен това, той не е знаел докъде сме стигнали. Просто е искал да ни попречи да напреднем.