— Доста е учудващо, не мислиш ли? Странно.
— Може би това е една от причините, поради които не вярвам на всичко това.
— Кои са другите?
Клатя глава.
— Довечера ще знам по-добре.
— Какво ще стане довечера?
Отново клатя глава. Заради Липранзър не мога да рискувам. Трябва да си остане само между двама ни.
— Нещо от „Направи си сам“ ли ще има довечера?
— Точно така — отговарям аз.
— Внимавай да не окажеш услуга на Дела Гуардия.
— Не се безпокой, знам какво върша — успокоявам го.
Докато се изправям, размислям над последното си твърдение — напоследък не съм се изхвърлял толкова. Пожелавам на Кемп лека нощ и се връщам в заседателната зала, за да потърся шампанското.
34.
Липранзър пристига у дома след полунощ като Дядо Коледа или като горски дух. Когато Барбара му отваря по нощница, той нахълтва оживен и необичайно ведър. Докато го чаках, нито за миг не се одремах. Събитията през деня се стекоха така, че за пръв път от месеци насам усещам възбуда, която, струва ми се, е нещо повече от едва пробудила се надежда. Това е като потрепването на затворените още клепки под лъчите на новото утро. Дълбоко в душата ми отново се разпалва вярата, че ще бъда свободен. Под мекото сияние на този пламък прекарах с жена си най-приятните мигове от седмици насам. Двамата с Барбара от часове пием кафе и говорим за провала на Кумагаи Безболезнения и за завръщането на Натаниъл в петък. Изгледите отново да заживеем човешки ни действат като балсам.
— В управлението разправят невероятни неща — казва Липранзър и на двама ни. — Точно преди да изляза, говорих с един колега, който току-що се видял с Гленденинг. Твърдят, че Дилей говори за прекратяване на делото, а Томи бълва змии и гущери и се опитва да измисли нещо ново. Може ли да е вярно?
— Като нищо — отговарям аз. При споменаването на възможността Нико да оттегли обвинението, Барбара се вкопчва в ръката ми.
— Какво се е случило днес в залата, ей богу? — пита Лип.
Започвам да му описвам разпита на Кумагаи, но той вече е чул за него.
— Това го знам — прекъсва ме. — Имам предвид как е възможно. Казах ти, че онова малкото идиотче твърдеше, че убиецът е стрелял с халосни патрони. Не ме интересува колко пъти го е отрекъл след това. А между другото с Тед Кумагаи е свършено. Цялото управление разправя, че следващата седмица ще му покажат вратата.
Както предсказа и Кемп. Откривам, че съчувствието ми вече е отслабнало.
Барбара ни изпраща до вратата.
— Да внимавате! — моли ни тя.
Двамата с Липранзър оставаме за малко в доджа с частна регистрация, паркиран в алеята пред къщата. Когато Лип дойде, сварих още една кана кафе, този път с кофеин, и Барбара му даде пластмасова чашка за из път. Сега той пие от нея.
— Та къде отиваме? — питам аз.
— Искам сам да се сетиш — отговаря той. Малко е късно, разбира се, да ходим на гости. Но аз отдавна съм научил този прийом от полицаите. Ако искаш да намериш някого, най-добре е да го потърсиш среднощ, когато почти всички са си у дома. — Да чуя предположението ти за Леон — продължава Лип. — Хайде, как си го представяш?
— Никак не си го представям. Но каквото и да работи, не иска да го изпусне. Личеше си от писмото. Така че сигурно добре печели, но го гони страх да не си загуби службата. Не знам. Може би държи ресторант или кафене с някои, които са нормални мъже. Би могъл да е порядъчен на вид, но просто с „обратна резба“. Може би е собственик на театрална трупа, а? Топло или студено?
— Студено, студено. Бял ли е?
— Вероятно. Но добре припечелва, с каквото и да се занимава.
— Студено — казва Липранзър.
— Ами?!
Липранзър се смее.
— Добре — предавам се аз. — Двайсетте въпроса свършиха. Каква е новината?
— Представи си — отговаря Липранзър, — той е от „Нощните светии“.
— Хайде де!
— Досието му е километрично. Отделът по бандитизъм е събрал какви ли не сведения за него. Сега е нещо като „лейтенант“ или както те го наричат — „върховен настоятел“. Отговаря за два етажа в общинския комплекс за бедните. Там си е от години. Явно е решил, че приятелите му разбойници няма да са възхитени от него, ако научат, че ходи в гората да държи оная работа на белите момчета. Това му е специалността. Моджолески има агент — хомосексуалист, учител в гимназията, който му е дал всякакви сведения за този педераст. Изглежда, че двамата с Леон са се криели по ъглите години наред. Оня му е бил учител. Някой си Еди. Почти сигурно е, че той е писал писмата.