Липранзър ме поглежда. Той още не може да се сети. Но аз схванах. Едва сега. Най-после. Господи, колко съм загубен. Загубен.
— Та кой беше? — пита Лип.
Леон се мръщи. Не иска да издава на полицай нещо, което онзи не знае. Аз го казвам вместо него:
— Съдията, Лип. Леон е платил на съдията. Нали?
Леон кима.
— Черният, той беше зад мен. Познах гласа му, когато го чух в съда.
Леон щрака с пръсти и се опитва да си спомни името. Но няма нужда да си прави труда. То е на решението за прекратяване на делото. Изваждам го от джоба си, за да проверя. Този подпис не може да се сбърка. Виждал съм го десетки пъти през последните два месеца. Той е отличителен като всичко друго, което Ларън върши.
— Какво има? — пита Лип. Вече е почти пет и ние седим в крайбрежната денонощна закусвалня на Уоли. Преди националните вериги да ги подемат, тя беше известна със сладките си гевречета. — Ларън я глези и взема пари, за да е на ниво?
Лип все още е на градус. Като идвахме насам, спря пред някакво забутано магазинче, където се продаваше алкохол, и излезе с двеста грама прасковена ракия. Изпи я като кока-кола. Още не беше се отърсил от посрещането на вратата. Господи, каза ми той, понякога мразя да съм полицай.
Сега клатя глава на въпроса му. Не зная. Единственото, което със сигурност ми стана ясно през последните часове, е какво не искаше да ми каже Канили, когато го видях миналата седмица. Подкупите е вземал Ларън. Полицаите много са се дразнели, че и съдията го е вършел.
— А Молто? — пита Лип. — Смяташ ли, че и той е вътре?
— Смятам, че е вън от играта. Не си представям Ларън Литъл в никакви триъгълници. Нико каза, че Молто винаги е уважавал Каролин. Вероятно го е молела да иска прекратяване на дела и той се е съгласявал. Сигурен съм, че като всички останали е бил захласнат по нея. — Всичко, разбира се, е било по католически неизказано и изглежда логично. Това е горивото, с което двигателят на Молто е вдигал високи скорости. Несподелените страсти.
Обсъждаме въпроса в продължение на повече от час. Най-накрая става прилично време за закуска и двамата си поръчваме яйца. Слънцето вече изгрява над реката и щедро сипе розова светлина.
Изведнъж се сещам за нещо и се разсмивам. Смея се в захлас, сякаш загубил контрол над себе си. Пристъп на младежко веселие. Мисълта ми е абсурдна и дори не е смешна. Но денят бе прекалено дълъг и много странен.
— Какво? — пита Лип.
— Познавам те от толкова много години, а никога не съм се сещал.
— Какво?
Отново започвам да се смея. Минава малко време, докато успея да проговоря.
— Никога не съм се сещал, че носиш пистолет.
35.
Когато се приближавам към леглото по пижама, Барбара се обръща.
— Ставаш ли? — примижава тя към часовника. Часът е шест и трийсет. — Не е ли рано?
— Лягам си — отговарям.
Тя се сепва и се подпира на лакът, но аз махвам с ръка, за да й покажа, че не е време за разговори. Мисля, че няма да мога да заспя, ала се унасям. Сънувам баща си в затвора.
Барбара ме събужда в последния момент и се налага да препускаме. Движението по моста е задръстено и когато пристигаме, заседанието вече е започнало. Кемп и двамата прокурори са пред съдията. Говори Нико. Изглежда намусен и пребледнял, а тонът, с който се обръща към съдията, показва, че е твърде развълнуван.
Сядам до Стърн. Барбара му се обади да каже, че ще закъснеем, но дипломатично пропусна да съобщи защо. Започвам да разговарям шепнешком със Санди, като го уверявам, че и двамата сме добре. После той ми обяснява какво става:
— Прокуратурата е на ръба на отчаянието. Ще ти разкажа всичко, щом обявят почивка. Искат Молто да свидетелства.
Бях си помислил, че Нико обсъжда именно това. Когато изрича всичките си увещания, Ларън поглежда надолу към него и му отговаря с едно просто „не“.
— Ваше Благородие…
— Господин Дилей Гуардия, подробно обсъдихме този въпрос през първия ден на процеса. Не можете да призовете господин Молто.
— Господин съдия, нямахме представа…
— Ако позволя на господин Молто да свидетелства, то тогава би трябвало веднага да прекратя делото поради нарушение на процесуалните правила. Защото, ако то някога стигне до Апелативния съд — просто хипотетично — но ако някога се разглежда там, те веднага биха го върнали обратно. Господин Стърн попита още първия ден за показанията на господин Молто и вие казахте: „В никакъв случай!“. Така че това е положението.