— Господин съдия, вие казахте, че ще имаме право на известна отстъпка, ако защитата представи своята теория за скалъпен процес. Вие сам казахте това.
— И аз ви позволих да застанете пред журито и да направите в тяхно присъствие едно изцяло неподходящо изказване. Спомняте ли си какво се случи, докато господин Хорган бе на свидетелския стол? Явно е трябвало да разчитам повече на професионалната проницателност на господин Стърн и да повярвам, че той няма да тръгне по този път току-тъй, без основание. Тогава, господин Дела Гуардия, не знаех, че основното веществено доказателство на обвинението ще изчезне, след като за последен път е било у господин Молто. Не знаех, че той и главният патолог ще изфабрикуват доказателства или свидетелски показания, и ви заявявам, че това е разумно тълкуване на вчерашните събития. Все още обмислям въпроса за това какво би следвало да се предприеме срещу господин Молто. Но в едно съм сигурен — няма да му позволя да седне на свидетелския стол и още повече да утежни нещата. Та кой беше другият въпрос, който искахте да повдигнете?
Навел глава, Нико замълчава за миг. После я вдига и оправя сакото си.
— Господин съдия, ще призовем нов свидетел.
— Кой?
— Доктор Майлс Робинсън, психоаналитика на господин Сабич. Той беше включен в списъка на свидетелите ни. Прескочихме го, но снощи аз уведомих господин Стърн за промяната.
Седнал до Санди, настръхвам. Той е сложил ръка на рамото ми, за да предотврати някоя необмислена реакция.
— Какво, по дяволите, е това? — прошепвам аз.
— Щях да го обсъдя с теб тази сутрин — казва тихо Стърн. — Говорих с доктора. След малко ще ти обясня какво смятам, че целят прокурорите.
— И какъв е проблемът? — пита Ларън. — Господин Стърн възразява свидетелят да бъде призован без предизвестие?
Стърн се изправя.
— Не. Възразявам срещу показанията на свидетеля, но не на това основание.
— Кажете си възражението, господин Стърн.
— Ваше Благородие, възразяваме на две основания. Независимо от напредничавите възгледи за психотерапията мнозина продължават да гледат на нея като на средство за опозоряване. Следователно допускането на показанията създава възможността за нанасяне сериозна вреда на господин Сабич. И което е по-важно, доколкото разбирам, господин Молто ще разпитва доктор Робинсън. Очаквам, че ще се интересува от неща, които нарушават тайната между лекар и пациент.
— Разбирам — казва Ларън. — Правите ли искане за отхвърляне на свидетеля?
Стърн поглежда надолу към мен. Намислил е нещо. Навежда се, но след това се отказва.
— Ваше Благородие, думите ми вероятно ще наскърбят някого, за което се извинявам. Но смятам, че те са уместни и необходими, за да защитят интересите на моя клиент. Господин съдия, относно представянето на тези показания поставям под въпрос подбудите на обвинението. Не виждам фактическо основание да се пренебрегне правото на един лекар, при това психотерапевт, да не свидетелства за разговори, които са били насочени към лечение на негов пациент. Вярвам, че тези показания се предлагат със знанието, че защитата ще поиска те да не бъдат допуснати и че съдът ще уважи това искане. Още повече че ако го уважи, прокуратурата ще има кого да обвини, когато делото достигне края, към който, всички знаем, вече се е насочило.
Нико се разпалва. Той тропа с крак по подиума, вбесен от намека на Стърн, че той и Молто целят да преметнат съдията.
— Възразявам! — крещи той. — Възразявам! Това е безобразие! — Още няколко пъти блъска с крак, докато се върти в кръг и в крайна сметка се озовава при прокурорската маса, вперил свиреп поглед в Стърн, който отпива вода от чашата си.
Ларън мълчи дълго време. Когато проговаря, не засяга намека на Стърн.
— Господин Дела Гуардия, на какво основание желаете да отхвърлите лекарската тайна?
Нико и Молто се съвещават.
— Ваше Благородие, очакваме показанията да установят, че господин Сабич е посетил доктор Робинсън само няколко пъти. Ето защо смятаме, че казаното от господин Сабич не е било с цел да търси лечение и следователно не попада в обсега на тайната.
Това прехвърля всякакви граници. На глас, макар и тихичко, възкликвам: „Глупости!“. Може би съдията ме чува. Във всеки случай поглежда към мен.