Безумна любов. Отчаяна, маниакална и съзнателно сляпа. Любов в най-чистата й форма, с никакви мисли за бъдещето — любов, която се залъгваше с настоящето и не искаше да прозре смисъла на очевидното.
Един ден разговарях с Матингли за това как Каролин работи с момчето. Изключително, нали, рекох аз. Възхитително. Необяснимо. Исках да чуя как ще я възхвалява. Но Матингли възприе интереса ми като клиничен, сякаш питах как може да се отчете това явление. Той дръпна замислено от лулата си.
— Разсъждавал съм по въпроса — рече той. След това погледът му стана неспокоен, тъй като, предполагам, разбираше, че може да ме обиди или да бъде криво разбран. Но продължи. — Имам чувството, че по някакъв начин тя му напомня за неговата майка.
Делото мина добре. Госпожа Макгафен бе представлявана от Алехандро Стърн — Санди, както го наричахме извън съдебната зала — аржентински евреин, испански благородник, с изискана прическа, безупречен със своя лек акцент и с маникюра си. Той бе учтив, изтънчен адвокат и ние решихме да следваме сдържания му маниер. Представихме веществените доказателства, лекарската експертиза и данните от прегледите, а след това и резултатите от обиска. С това приключихме нашето изложение. Санди призова един психиатър, който описа кроткия нрав на Колийн Макгафен. После показа какъв добър адвокат е, като промени обичайния ред на събиране на доказателства, който следва защитата. Първа свидетелства подсъдимата и отрече всичко. След това Санди разпита съпруга й, който плака неудържимо, докато описваше смъртта на първото дете, падането на Уендъл, на което твърдеше, че бил очевидец, и привързаността на жена му към техния син. Добрият адвокат винаги отправя едно мълчаливо послание към съдебните заседатели, прекалено предубедено или неуместно, за да бъде изказано на глас, което може да бъде например расистки призив, когато черни жертви свидетелстват срещу бели подсъдими, или подход на омаловажаване, който адвокати като Стърн възприемат, когато е налице само опит за извършване на престъпление. В конкретния случай Санди искаше те да знаят, че Колийн Макгафен е получила опрощение от съпруга си, а щом като той може да прости, защо те да не могат?
Открих, че в съдебната зала можех именно чрез професията си да изградя стена между себе си и Каролин. Там се съсредоточавах за дълго и почти с изненада осъзнавах нейното присъствие зад мен и властта на натрапчивата ми идея. Постигах всичко това с усилие на волята и на висока цена. Извън съда бях направо безполезен. За да изпълня най-обикновени задачи като разпити на свидетели или събиране на веществени доказателства, се налагаше да изразходвам цялата си енергия, за да я пропъдя от съзнанието си — не мисли за нея, моля те, не мисли сега за нея! Ала мислех. Блуждаех в една илюзорна реалност, люшках се между ужасните си фантазии, заради които остро се порицавах, и миговете, когато тя присъстваше, а аз просто я съзерцавах.
— И така — признах на Робинсън, — една вечер работехме в нейния кабинет.
Защитата почти бе приключила с представянето на своите доказателства. Дарил вече даваше показания. Неговата трогателна безпомощност и пълна неспособност да се справи със случилото се наистина можеше да просълзи човек. Каролин щеше да го разпитва и се вълнуваше. Залата беше пълна с репортери, а почти всяка вечер две телевизионни станции следяха процеса. Самият разпит бе голямо изпитание, тъй като изискваше хирургическа прецизност — Дарил трябваше да бъде компрометиран като свидетел, но не и като човек. Съдебните заседатели не можеха да не му съчувстват, тъй като в края на краищата той се опитваше да направи онова, което повечето от нас биха сторили — да спаси каквото е останало от семейството му. Така че този разпит много занимаваше Каролин. Тя го репетираше, изменяше, повтаряше, проблясваше пред мен като монета, подхвърлена във въздуха. Крачеше енергично, докато използваше различна интонация на въпросите, по чорапи, с широка пола, която се развяваше всеки път, щом се обърнеше в тясното пространство.
По бюрото са разхвърляни опаковки от вечеря, взета от закусвалня, както и разни документи — удостоверения за работното време на Дарил, които показват, че е прекалено зает, за да има представа какво става в дома му, медицински експертизи на детето, показания от учителите му и от една леля. Подготвяме всеки отделен въпрос: „Не, не, по-меко, по-меко! Господин Макгафен, вие не сте могли да знаете, че Уендъл е показал натъртванията си в училище“. Така. Или може би три въпроса: „Познавате ли Бевърли Морисън? А ще опресня ли вашата памет, ако ви кажа, че тя е учителката на Уендъл? Известно ли ви е, че госпожица Морисън е разговаряла със съпругата ви относно физическото състояние на Уендъл на седми ноември миналата година?“.