— Голяма помощ ни оказват, няма що — казвам му аз.
— Прав си — съгласява се той. — Поне знаем, че не е имало боричкане.
— Чудна работа. Мисля си за това, което говорихме миналата седмица — че може да е някой, когото е познавала. Спомням си, докато следвах, имаше един случай — застрахователната компания отказала да изплати застраховка „смърт“. Вдовицата завела дело, но се оказало, че покойникът се гътнал, както онанирал, докато си се бесел — имал си този навик. В буквалния смисъл. С глава в примката и всичко останало. Застрахователното събитие настъпило, когато, без да иска, катурнал табуретката, предназначена за приземяване.
— Ами! — Липранзър се смее на глас. — Кой спечели делото?
— Доколкото си спомням, застрахователната компания. Съдът реши, че застрахователната полица не включва подобен риск. Както и да е, може би и тук става въпрос за нещо подобно. Нали разбираш, крайна перверзия. Все по-склонен съм да го допусна. Очевидно съществува такова нещо като зловещ транс — да изпитваш някакъв върховен оргазъм в мига, когато изпускаш душата си.
— Тогава как е умряла от удар по главата?
— Може любовникът й да се е уплашил. Да е помислил, че я е убил, и да се е опитал да го нагласи като нещо различно.
Лип клати глава. Не е съгласен.
— Пресилваш нещата — казва той. — Заключението на патолога не подкрепя такава версия.
— Все пак ще се допитам до Безболезнения.
Липранзър се сеща за още нещо.
— Той ми се обади преди два дни. Получил заключението от химическата лаборатория. От тона му разбрах, че няма кой знае какво, но по-добре го вземи, като отидеш там. Аз ще ходя днес по западните квартали. При госпожа Крапотник, да й покажа снимки.
Затваря очи и клати глава, с което иска да каже, че ако много се старае, все ще изтърпи някак си дъртата.
Вече сме в центъра. Лип спира на първото свободно място в полицейския паркинг и си проправяме път през обедната тълпа, за да стигнем общинската сграда. На улицата пролетта, както често се случва, бързо преминава в лято. Вече се усеща топлият полъх, който след месец-два ще ни обгърне изцяло. Той е насърчил някои от жените, с които се разминаваме по булеварда, да се издокарат в летни дрехи, фланелки без ръкави и леки, прилепващи тъкани, модерни през този сезон.
— Братко — обръщам се към Лип, — доникъде не сме стигнали!
Той изсумтява.
— Пита ли лабораторията за отпечатъците от пръстите?
— Знаех си, че съм забравил нещо.
— Голям си дръвник. За мен няма да си мръднат пръста. Вече два пъти ги молих.
Обещавам да се срещна с Безболезнения днес или утре.
Докато влизаме в моя кабинет, моля Юджиния да не ме свързва с никого и затварям вратата. Вадя от чекмеджето делото „П“, което ми даде Хорган.
Лип го преглежда набързо.
Така както го получих от Реймънд, делото се състои от разпечатка, направена при въвеждането му в компютърната ни система, един-единствен лист с нахвърляни бележки на Каролин и фотокопие на дълго писмо. По нищо не личи дали е получен оригинал или само това копие. Написано е на машина, без правописни грешки, но въпреки това не изглежда професионално. Полетата са тесни и се състои само от един параграф. Авторът му може да пише на машина, но явно не го прави често — прилича ми на домакиня или чиновник. Вече съм го чел четири-пет пъти, но го правя още веднъж, като вземам от Лип страниците една по една, щом той свърши с тях.
Уважаеми господин Хорган,
Пиша Ви, защото съм Ваш почитател от дълги години. Сигурен съм, че сте в неведение за нещата, които ме карат да пиша това писмо. Дори смятам, че ще искате да сторите нещо. В действителност обаче едва ли ще можете, тъй като от тогава измина много време. Но си помислих, че ще искате да знаете. То се случи, докато бяхте главен прокурор, и засяга Ваш подчинен, също прокурор, за когото смятам, че вземаше подкупи. Преди девет години, през лятото, бе арестувано едно лице, което ще нарека Ноел. Ноел не е истинското му име, но ако Ви го кажа, ще се обърнете първо към него, за да го разпитате за много от нещата в това писмо, и той, като поразмисли, ще се сети, че аз съм го издал. След това ще ми стори зло, за да ми го върне. Повярвайте, познавам го много добре и знам какво говоря. Ще ме накара да съжалявам. Както и да е, Ноел беше арестуван. Смятам, че поводът не беше много съществен, но той доста се срамуваше, защото си е такъв човек. Мислеше, че ако хората, с които работи и общува, научат за това, няма да искат да го погледнат. Големи приятели, няма що! Но Ноел си е такъв. Адвокатът му рече просто да си признае в съда и нито нещо ще му направят, нито някой ще разбере. Ама Ноел е много притеснителен, щураше се из къщи напред-назад и все се тревожеше какво ще стане, ако някой научи. Скоро взе да разправя, че ще подкупи някого. Отначало мислех, че се шегува. Ноел не би се спрял пред нищо, но това просто не беше в стила му. Ако го познавахте, щяхте да разберете защо. Той обаче все ми казваше, че ще го направи и че ще му струва хиляда и петстотин долара. Знам всичко това, защото, с две думи, аз му дадох парите. Понеже си познавам Ноел, реших да съм сигурен, че ще ги занесе, където казва. Отидохме чак в съда на Северния район на ъгъла на улица Раниън и 111-а. Не чакахме и минута, когато дойде една секретарка, която изглежда познаваше Ноел и ни заведе в кабинета на прокурора. Спомням си, че на вратата бе написано Вашето име, РЕЙМЪНД ХОРГАН. Ноел ми каза да чакам отвън. Вече бях твърде уплашен, за да споря с него, което беше глупаво от моя страна, тъй като отидох дотам, за да видя дали ще даде някому парите. Но както и да е, той стоя вътре не повече от две минути и излезе. Беше сложил всичките пари в един чорап (не се шегувам!) и като излезе, ми показа, че чорапът е празен. Щеше ми се да хукна от страх, но Ноел беше много спокоен. По-късно го питах какво е станало, но той не обичаше да говори за това. Каза, че по този начин ме пази, което е смешно. Според мен просто си мислеше, че ако не забравя за случая, рано или късно ще си искам парите обратно. Така или иначе, само ми каза, че момичето го вкарало в един кабинет и му казало да чака до бюрото. След това зад гърба му се чул мъжки глас. Казал на Ноел да остави това, което носи, в средното чекмедже на бюрото и да си върви. Ноел въобще не се обърнал назад да погледне. След десет дни се яви пред съда. Отново се беше побъркал. Все повтаряше, че ще го прекарат, но когато се изправи там, прокурорът рече на съдията, че оттегля обвинението. Много пъти съм опитвал да си спомня името на този прокурор, но все не мога. Един-два пъти питах Ноел как се казва човекът, когото подкупи, но както Ви обясних, той не искаше да говори за това и просто ми викаше да си гледам работата. Затова Ви пиша това писмо. Не съм виждал Ноел от близо две години. Честно казано, това не е най-лошото, което е сторил, далеч не е, ако може да му се вярва, но е единственото, на което съм свидетел. Не че се опитвам да натопя Ноел, но си мисля, че не беше редно този прокурор така да взема пари и да използва по този начин хората, та реших да Ви пиша, за да направите нещо. Няколкото човека, на които, без да споменаваме имена, съм разправял тази история, казаха, че нищо не можете да направите по толкова стар случай, защото има давност, но аз си мисля, че това не ще да е бил единственият път, когато нещо такова е станало, и може би те още го вършат. Всъщност иска ми се да мисля, че това, което току-що написах, не е вярно. Надявам се, че ще хванете и Ноел. Но не искам той да знае, че е станало чрез мен. А ако го хванете чрез някой друг, умолявам Ви (умолявам Ви!) да не му показвате това писмо.