ВЯРВАМ във Вас.
Писмото, то се знае, е без подпис. В прокуратурата всеки ден получаваме такива писма. Имаме две щатни служителки, които само това вършат — отговарят на такава кореспонденция и разговарят с разни перковци, които се явяват лично в приемната. По-сериозните жалби се придвижват нагоре — вероятно и тази така е стигнала до Реймънд, но дори тогава много от оплакванията се оказват празна работа. Тази обаче, въпреки необичайните обрати в нея, звучеше неподправено. Напълно е възможно, разбира се, приятелят Ноел чисто и просто да е скроил номер на нашия осведомител. Но авторът на писмото най-добре е можел да прецени и изглежда не мислеше, че онзи е прибрал парите в джоба си.
Номер или не, лесно може да се проумее защо Реймънд Хорган не би искал това дело да изплува на бял свят през изборната година. Нико много би се зарадвал, ако има доказателства за неразкрити престъпления, извършени по време на мандата на Реймънд. А и както авторът на писмото предполага, едва ли историята с приятеля му Ноел е изолиран случай. Налице беше първокласен скандал: незабелязана, дори по-лошо — неразкрита организация за вземане на подкупи в едно от районните съдилища.