Липранзър е запалил цигара. Дълго мълчи.
— Мислиш ли, че е празна работа? — питам.
— Не. Има нещо. Може да не е точно каквото си го мисли тоя, но има нещо.
— Заслужава ли според теб да се провери?
— Няма да е зле. Не сме дотам затрупани със следи, че да пренебрегнем тази.
— И аз си рекох същото. Каролин е смятала, че тези са хомосексуалисти. Мисля, че се е била насочила по правилна следа. — Посочвам бележките й. Записала е номерата на някои текстове от глава „Морал“ на щатския наказателен кодекс, а до тях е сложила въпросителна. — Помниш ли хайките срещу педерастите в общинската гора? Бяха по същото време, за което става дума в писмото. Тогава ги прибирахме на купища. Делата се гледаха в съда на Северния район, нали?
Лип кима с глава. Всичко съвпада — срамният характер на престъплението, стремежът да се прикрие, а и времето, по което се е случило. Тенденцията по време на първия мандат на Реймънд беше да не се обръща внимание на сексуалните престъпления между пълнолетни, дали съгласието си. Полицаите ги арестуваха, а ние ги пускахме. Когато Реймънд започна кампанията си за преизбиране, определени групи, и особено по-изявените проститутки и педерасти направо го бяха ударили през просото. С педерастите проблемът беше особено остър в обществените гори, които опасват града. Семейства не смееха да стъпят там през почивните дни дори денем от страх какво могат да видят децата им. Получаваха се оплаквания с най-тънки подробности за това какво става посред бял ден на масите за пикник, които, както майките не пропускаха да отбележат, са направени за ядене. Когато до изборите оставаха девет месеца, ние направихме голямо шоу — организирано прочистване на обществените места от тези типове. Всяка вечер арестувахме десетки мъже, повечето на местопрестъплението. Делата им обикновено приключваха със съдебен надзор — самопризнание, което сетне веднага се заличаваше — и подсъдимите изчезваха.
Там е проблемът. На двамата с Лип ни е ясно, че трудно ще открием Ноел. Онова лято сигурно бяха разгледани поне четиристотин такива дела, а ние не знаем дори истинското му име. От папката не личи Каролин да е постигнала някакъв напредък. Датата на корицата показва, че я е получила приблизително пет месеца преди да я убият. От бележките й става ясно, че не е работила много по делото. В горния ъгъл на листа е написано „Ноел“, подчертано безброй пъти. Малко по-долу е написала „Леон“. Значението на това отначало ми убягваше, но изведнъж схванах: тя е допуснала, че избраното от автора на писмото име е резултат от някаква асоциация — както често става при псевдонимите. Може името да е анаграма. Каролин е приела, че истинското име е Леон. Накрая, в долната част на страницата, е написала още едно име — „Канили“, и длъжността му. Става дума за Лайънел Канили, добър полицай, който сега има доста висок чин. Заедно работихме по делото на „Нощните светии“. Ръководи смяна в трийсет и второ полицейско управление, чиито дела се гледат от съда на Северния район.
— Не ми е ясно защо нищо не съм чул за това дело — казвам на Лип.
Не мога да си представя защо не са ме уведомили по канален ред, а делото се е оказало в ръцете на Каролин, която не се числеше към нашата група по обществена корупция. Поблъсках си главата над тази загадка, навяваща тъжни изводи за моя залязващ роман с Реймънд Хорган. Лип свива рамене.
— Хорган какво ти каза?
— Нямаше кога да го притисна в ъгъла. До изборите остават само дванайсет дни. Вече са заети, кажи-речи, денонощно.
— А Канили какво каза?
— В отпуска е.
— По-добре поговори с него. На мен нищо няма да каже. Много-много не се обичаме.
Полицейското управление е пълно с хора, с които Липранзър не се разбира, но Канили, като добър полицай, би трябвало да му допадне. Явно има нещо помежду им. И друг път е намеквал за това.
Лип си тръгва, но внезапно пак се връща. Вече съм се запътил към Юджиния, но той ме хваща за лакътя. Затваря току-що отворената врата към секретарката.
— Щях да забравя — казва той, като ме поглежда право в очите. — Дойде справката за телефонните й разговори.
— Е, и?
— Нищо особено. Само дето искахме справка за всеки номер, на който се е обаждала повече от три пъти през последните шест месеца.
— И какво?
— Докато ги преглеждах, забелязах, че един от отбелязаните номера е твоят.
— Служебният ли? — питам аз. Лип ме поглежда много изпитателно и тясното му славянско лице като че ли става още по-тясно.