— Пресегни се.
— Да се пресегна?
— Просто се пресегни.
— В момента ли?
— Просто се пресегни.
Въздухът около нас беше така наситен с чувства, че трептеше като мараня. Бавно протегнах ръка и без да докосвам гърдите й, напипах гладкия ръб на ярката копринена панделка. След това, вторачил поглед в очите й, подръпнах широката лента. Тя се плъзна без усилие, възелът се развърза и видях копчето на блузата й, а в същия миг усетих как ръката на Каролин пърха под масата като птичка и дългият й нокът драсна за миг възбуденото ми тяло. Идеше ми да изкрещя, но само потръпнах, а Каролин прошепна, че е време да вземем такси.
— И — казвам на Робинсън — така започна нашата връзка. Заведох я в нейния модерно обзаведен апартамент и там се любихме на меките гръцки килими. Сграбчих я в мига, в който секретът на входната врата щракна. С една ръка вдигнах полата й, а другата пъхнах в блузата. Много изискано! Свърших веднага. След това лежах върху нея, оглеждах стаята, мебелите от тиково дърво и орех и статуетките от кристал, мислех си колко много ми напомнят на витрината на някой елегантен магазин в центъра и се чудех какво правя с живота си, или по-точно с живот, в който връхната точка на дълго сподавяни страсти отмина в един тъй кратък миг, че се питах дали въобще се е случило. Но нямах много време да мисля за това, защото пийнахме по нещо и отидохме в спалнята й, за да видим как е отразено нашето дело в късните новини.
След това отново бях готов да се любя с нея и този път, когато я съборих под себе си, знаех, че с мен е свършено.
10.
— За теб ще направя каквото мога, Ръсти. Какво ти е необходимо?
Това го казва Лу Балистриери, началник на специалните служби към полицията. Седя в кабинета му в Макграт Хол, където се намират централните оперативни отдели. Не мога да ви кажа колко такива като Лу работят тук — петдесет и пет годишни мъже с посивели коси, с шкембета, провиснали като торби, и с дрезгави от пушенето гласове. Надарен бюрократ, безмилостен с подчинените си и безсрамен подмазвач спрямо всеки, който като мен има достатъчно власт, за да му навреди. В момента говори по телефона с лабораторията по криминология, която е под негово ръководство.
— Морис, Балистриери се обажда. Дай ми Дикърман. Да, веднага. Ако е в кенефа, измъкни го оттам. Да! — Балистриери ми намига. В продължение на двайсет години беше униформен полицай по улиците, но сега е цивилен. Под мишниците ризата му от изкуствена материя има петна от пот. — Дикърман, да. По въпроса за Полхимъс. Ръсти Сабич е при мен. Да, Сабич. Сабич, по дяволите! Точно така, човекът на Хорган. Първият му заместник. Имали сме някаква чаша. Да, знам, че има отпечатъци, затова ти се обаждам. Какво си мислиш? Да, аз съм разплут и гнусен тъпак. Точно така. И гледай да не го забравиш. Този разплут и гнусен тъпак може да ти разгони мамата. Да! Да! Слушай сега за какво ти се обаждам. Не можем ли да направим компютърна съпоставка с оная лазерната работа? Да, нали имаш три ясни отпечатъка? Така че вземи каквото ти трябва, пусни го през компютъра и да видим дали ще излезе някой стар познат. Чувам, че полицаят, който се занимава със случая, от десет дни те молел да направиш това. Мърфи ли? Кой от двамата? Лио или Хенри? Защото Хенри е говедо. Добре. Кажи му да го разтовари. Не ме будалкай с разни компютърни лафчета, че хич не ги чаткам. Не. Не. Не е достатъчно. Добре. Обади ми се. След десет минути. Десет. Да я уточним тая работа.
Проблемът, както постепенно се изяснява, е не машината, а фактът, че компютърът е зачислен на друг отдел. Полицията разполага само с един и счетоводството смята, че има изключителни права над него.
— Добре. Ще питам. Ще питам — казва Балистриери, когато му се обаждат след няколко минути. Той закрива с ръка телефонната слушалка. — Искат да знаят с какъв обхват да бъде съпоставката — всички престъпници или всички отпечатъци в окръга, с които разполагат. Нали разбираш, всеки, на когото са вземани отпечатъци. Окръжни служители и разни други.
Замислям се.
— На първо време престъпниците са достатъчни. Другите мога да ги проверя по-късно, ако е необходимо.
Балистриери се мръщи.
— Провери ги всичките. Бог знае дали ще мога отново да получа достъп до машината. — Маха с ръка, преди да отговоря. — Направи ги всичките. Да. Кога ще стане? Кое ще отнеме седмица? Човекът разследва най-голямото дело за убийство в града, а ти искаш да ти се кланя, така ли? Абе по дяволите статистическият анализ на Мърфи. Да! Кажи му го! Да! — Поставя слушалката на място. — Седмица, може би десет дни. Първо трябва да изкарат заплатите, след това началникът иска някакви статистически данни за Агенцията за съдействие на правозащитните органи. Ще натискам, но едва ли ще ги получиш по-рано. И кажи на твоя човек, полицая, да вземе чашата от хранилището и да я донесе в лабораторията, в случай че им потрябва за нещо.