Връзката между Нико и Безболезнения досега ми е убягвала, а всъщност тя е естествена — прокурорът, който се занимава с големите убийства, и патологът на полицията. От време на време те неминуемо изпитват голяма необходимост един от друг. Питам Безболезнения дали мога да седна за малко.
— Разбира се, седни, седни.
Той премества купчина папки и отново се обръща към телевизора.
— Ние с Липранзър напоследък премисляме и тази версия. Е, нека я наречем просто идея. Може би завързването да е било някаква извратеност и там да са я оплескали. Може Каролин да е водила бурен живот и когато приятелят й помислил, че е умряла, да я е хлопнал по главата, за да изглежда като нещо друго. Това възможно ли е?
Безболезнения, в бялата си лабораторна престилка, подпира лакти върху купищата хартия.
— Изключено.
— Тъй ли мислиш?
— Няма никакво съмнение. Полицаите са тъпи — заявява той, полицейският патолог. — Трудното правят лесно, а лесното — трудно. Прочети заключението. Поне си направи труда да прочетеш това, дето го пиша. Липранзър ме кара да бързам, а после не чете заключението.
— Това заключение ли имаш предвид?
— Не това. — Той отблъсква с ръка папката, която съм вдигнал към него. — Моето заключение. Аутопсията. Видя ли да пише нещо за белези по китките? Или по глезените? Или по коленете? Жената е умряла от удара, а не е удушена. Прочети го!
— Доста яко е била овързана. На снимките личи как въжето е протрило кожата на врата.
— То се знае. Здраво беше вързана, много стегнато. Приличаше на опънат лък и стрела, когато я внесоха. Но на врата има само един белег. Когато въжето се затяга постепенно, то се движи. Белегът ще е широк. А тя има едно никакво тъпичко протриване.
— Което означава какво? — питам аз.
Безболезнения се усмихва. Много обича да държи картите. Доближава лице досами телевизора, така че синкавата светлина се отразява върху веждите му.
— Играчи на първа и трета позиция — казва.
— Какво означава тесният белег? — настоявам аз.
Изчаквам. Коментаторът превъзнася нечий точен удар по линията.
— Призовка ли трябва, за да изкопча нещо от теб? — питам тихо.
Опитвам се да се усмихвам, но не мога да скрия раздразнението в гласа си.
— Какво? — пита Безболезнения.
— Какво означават белезите по врата й?
— Ами че въжето е било затегнато първо там. Ясно ли е?
Трябва ми време, за да осмисля казаното. Безболезнения много добре знае, че съм загубил нишката.
— Чакай малко! — казвам. — Нали работната теория беше, че е била ударена с цел усмиряване. Ударът е бил смъртоносен, но престъпникът не разбира това или му е все едно. Овързва я с тези странни възли и я изнасилва, така че едновременно я и задушава. Правилно ли съм схванал, или си променил своето мнение?
— Аз ли да го променя? Виж заключението! Нищо такова не се казва. Никога не съм твърдял подобно нещо. Може да изглежда така. Може полицаите да мислят така, но не и аз.
— Добре де, а ти какво мислиш?
Безболезнения се усмихва и свива рамене. Затварям за миг очи.
— Виж какво — казвам. — Вече десет дни разследваме това важно убийство и за пръв път чувам, че според теб въжето първо е минало през врата й. Щеше да е добре да ми го кажеш от самото начало.
— Ами че питайте. Липранзър се обажда: „Бързай, та бързай! Трябва ми заключение!“. На ви заключение. Никой не ме пита какво мисля аз.
— Току-що те попитах.
Безболезнения се обляга назад в стола.
— Може пък нищо да не мисля.
Той или е по-голям галфон, отколкото съм го имал, или съвсем не е наред. Прехвърлям в главата си онова, което чух от него.
— Искаш да кажеш, че според теб първо е била изнасилена, а след това вързана?
— Вързана накрая — да. Така мисля. Изнасилена? Сега си мисля, че не е била изнасилена.
— Сега ли?
— Сега — повтаря Безболезнения. Гледаме се втренчено. — Прочети заключението.
— Аутопсията ли?
— Това заключение. Това шибано заключение? — Той удря по папката, която държа.
Така че се налага да изчета заключението. То е от химическата лаборатория. Във влагалището на Каролин Полхимъс е идентифицирано още едно вещество. То е известно като „Ноноксинол 9“. От наличните концентрации химикът заключава, че произхожда от контрацептивно желе. Това е и причината за липсата на жизнени сперматозоиди.