Телефонът ми звъни. Мак. Минавам през свързващата врата.
— Най-после разбрахме какви ги върши Томи Молто — казвам й аз.
11.
Като си тръгвам вечерта, виждам, че в кабинета на Реймънд свети. Наближава девет и първата ми мисъл е, че е влязъл някой, който няма работа там. След сблъсъка с Кумагаи преди три дни съм нервен и мнителен и всъщност донякъде се изненадвам, когато виждам Реймънд пред бюрото си, загледан в компютърна разпечатка, на вид необичайно спокоен зад гъстия дим от лулата. На този етап от кампанията такава гледка е рядкост. Реймънд е трудолюбив юрист и често е оставал до късно с купища записки, обвинителни актове или най-малкото с черновите за предстояща реч. Но сега, когато службата му е обявена на търг, повечето от вечерите си прекарва по трибуните. А когато е тук, с него са Ларън и другите ръководители на кампанията и чертаят планове. Положението е доста необичайно, затова го приемам като усамотяване и докато влизам, чуквам леко по дъбовата врата.
— Резултат от гледане на кафе ли? — питам.
— Нещо такова. Но за съжаление много по-точно. — И преминава към ораторския си тон. — Допитването на Трета телевизионна програма и в. „Трибюн“ показва, че претендентът Нико дела Гуардия води пред титуляря Реймънд Хорган, а до края на кампанията остават осем дни.
Отговарям лаконично:
— Глупости!
— Чети и плачи! — Той тика компютърните разпечатки под носа ми. Нищо не разбирам от купищата цифри.
— Най-долу — сочи Реймънд.
— „Н“ неопределени ли означава? — питам аз. — Четирийсет и три на трийсет и девет с осемнайсет процента неопределени. Още имаш големи шансове.
— Аз съм титулярят. В момента, в който избирателите разберат, че Нико има изгледи да спечели, ще се насочат към него. В предварителните избори всяко ново лице грабва вниманието.
Политическата мъдрост на Реймънд обикновено е пророческа, още повече че тя е сбор от прозренията на Майк, Ларън и самия Хорган. Въпреки това се опитвам да звуча оптимистично.
— Имаше две-три лоши седмици. Нико изигра като силен коз убийството на Каролин. Пак ще си възвърнеш позициите. Просто трябва да нападаш. Между другото, какъв е процентът на допустимата грешка?
— За мое щастие или нещастие — четири процента. — След това казва, че Майк Дюк в момента е в телевизионната станция, за да ги убеди, че репортажът им трябва да наблегне на равенството, което допитването отразява. Ларън, който е изпратен със същата мисия във вестника, вече бил постигнал такава договореност с редакторите, но само, при положение че и Трета телевизионна програма е съгласна. — Вестникът не иска да е в противоречие с телевизията при тълкуване на допитването — обяснява Реймънд, като подръпва от лулата си. — Обзалагам се, че така и ще го пуснат. Ще ми подхвърлят кокала. Но какъв е смисълът? Цифрите са си цифри. Целият град ще усети мириса на мърша.
— А твоите цифри какво показват?
— Те за нищо не стават — казва Реймънд. Кампанията му нямаше средства за сносна анкета, а това допитване е извършено от национална организация. Всички — Ларън, Майк и самият Реймънд — бяха с впечатлението, че положението не е чак толкова лошо, но вече няма две мнения. — Вероятно си прав за Каролин — продължава той. — Нейният случай навреди, но основното е цялостната загуба на инерция. — Оставя лулата настрани и ме поглежда право в очите. — Ще загубим, Ръсти. Аз съм първият, от когото го чуващ.
Поглеждам умореното лице на Реймънд Хорган — моя стар идол, моя вожд. Ръцете му са скръстени. Той е спокоен. Дванайсет години и половина, след като заговори за революционизиране на идеите на правоприлагането и цяла година по-късно, отколкото изискват интересите и на двама ни, Реймънд Хорган най-после хвърли пешкира. Оттук нататък друг да му мисли. А вътрешният глас, който нашепва, че тук са замесени принципи и основни въпроси, получи след дванайсет години отговора на един изморен човек. Идеите и принципите тук не са на преден план. И как да са, когато не ти достигат затворите, за да прибереш престъпниците, които залавяш, или съдебните зали, за да ги съдиш; когато съдията, който гледа делото, в повечето случаи е някой некадърник, учил вечерно, понеже брат му вече е заел единственото място в бащината застрахователна агенция, и е получил назначението си след трийсет години предан труд в полицейското управление. В администрацията на Нико дела Гуардия ще действат същите закони, независимо какво говори той по телевизията. Има прекалено много престъпления, а няма разумен начин да се справим с тях, твърде малко прокурори, безкрайно много обаждания за политически услуги, ужасно много нищета и много зло, което ще продължи да действа, независимо от идеалите и принципите на главния прокурор. Нека и той да опита. Спокойствието на Реймънд, който се намира на ръба на пропастта, се предава и на мен.