— Прекарвах с нея три-четири вечери седмично. Обикновено нещата се развиваха в определен ред: тя оставяше вратата отключена, а аз идвах точно за новините. Каролин чистеше, отпиваше от чашата или преглеждаше пощата си. На кухненската маса стоеше отпушена бутилка бяло вино, изстудена и влажна като речен камък. Каролин никога не се затичваше да ме посрещне. Винаги бе погълната от това, което вършеше в момента. Обикновено говореше за прокуратурата или за събития от местния политически живот, докато минаваше от стая в стая. Вече упорито се носеха слухове, че Реймънд няма да се кандидатира, и Каролин проявяваше голям интерес към тази възможност. Тя като че ли събираше клюки отвсякъде — от прокуратурата, от полицията, от Юридическата асоциация.
След това по някое време най-после стигаше до мен. Разтваряше ръце. Прегръщаше ме. Приветстваше ме. Веднъж я заварих да се къпе и се любих с нея в банята. Друг път я съборих още докато се преоблича. Но обикновено преминавахме през това блуждаене един към друг, изчаквах, докато най-после бе готова да ме заведе в спалнята, където настъпваше моят час на преклонение.
Започвах така, както се започва молитва. Най-напред падах на колене. Смъквах полата, комбинезона и бикините и съвършените бедра с прелестния триъгълник лъсваха пред мен, а упойващият женски аромат изпълваше въздуха, преди още да завра лицето си в нея. Прелестни, лудешки, необуздани мигове. Все така на колене, аз тикам лицето си в мрака между бедрата й, езикът ми работи трескаво, а ръцете ми плъзват нагоре и търсят гърдите й. В такива моменти страстта ми бе възвишена като музика.
След това Каролин постепенно вземаше нещата в свои ръце. Тя си падаше по грубичките ласки и все ме подканяше да не я щадя. Стоях прав до леглото, с ръце, впити в тялото й, и мощните ми движения я разтърсваха.
— Тя не преставаше да говори.
— Какво казваше? — пита Робинсън.
— Нищо особено. Неясни, откъслечни думи: „Добре“. „Така, да, о, да“, „По-силно“, „Още малко, още малко, о, моля те, скъпи, о, да!“.
По-късно разбрах, че не сме любовници, които задоволяват своите нужди. С течение на времето Каролин ставаше все по-предизвикателна. Независимо от всичките й претенции за изисканост открих, че може да бъде и вулгарна. Харесваше й да говори мръсотии. Хвалеше се. Обичаше да говори за частите на тялото ми. Тези изблици ме поразяваха. Веднъж се засмях, но в погледа й видях такова очевидно недоволство, почти гняв, че се научих да отминавам тези забележки. Оставих я да върши каквото си иска. Разбрах, че с всеки изминал ден у нея настъпва някаква промяна. За Каролин любенето изглежда имаше някаква крайна цел. Трябваше да се почувства пълновластна господарка над мен. Устните й плъзваха по тялото ми, спираха и пак почваха, а пръстът й търсеше ануса ми. Една вечер ме попита: „Барбара прави ли това?“. Погледна ме спокойно и властно и отново попита: „Барбара прави ли това?“. Не усетих в гласа й нито неохота, нито страх. Каролин вече знаеше, че споменаването на жена ми няма да намали възбудата ми. Знаеше още, че може да вкара жена ми в леглото и да я превърне в свидетел на безумната ми страст.
Повечето вечери поръчвахме да ни донесат храна от китайското ресторантче. Винаги изпращаха едно и също момче с очи като цепки, което жадно гледаше облечената в оранжев копринен халат Каролин. След това се излягахме на леглото и си подавахме картонените съдове един на друг. Телевизорът работеше. Там, където беше тя, винаги имаше включен телевизор или радио — навик, придобит от многото години самостоятелен живот. В кревата обикновено клюкарствахме. Каролин следеше внимателно водовъртежа на местната политика и нейните безкрайни нескопосани опити да увеличи влиянието и властта на отделни личности. Ясни й бяха политическите игри, но за разлика от мен тя не гледаше на въпроса откъм смешната му страна и много се тревожеше. Нямаше никакво желание да изостави амбициите си за лична слава. Това било естествено право на всекиго, включително и на нея.
Докато се срещах с Каролин, Нико бе в началните етапи на кампанията си. Тогава не го възприемах сериозно. Никой от нас, включително и Каролин, не вярваше, че има шансове за победа. Тя обаче виждаше друга потенциална възможност, която една вечер, малко преди да завърши нашият рай, ми обмени. Аз тъкмо излагах последния си анализ на мотивите на Нико.