Цели да получи някакво обезщетение, казах на Каролин. Чака приятелите на Реймънд да намерят нещо за него. В политическите среди на окръг Киндъл не е прието да се води борба в предварителните избори. Виж Хорган. Болкаро винаги му напомня, че някога се е състезавал срещу него за кмет.
А ако Болкаро иска да си го върне?
Болкаро не е партията. Един ден него няма да го има. Нико е прекалено овчедушен, за да започне нещо сам.
Каролин беше на друго мнение. Тя виждаше много по-ясно от мен колко решителен е Нико.
Нико смята, че Реймънд е уморен, каза тя. Или се надява да го убеди, че би трябвало да е уморен. Много хора смятат, че Реймънд не трябва да се кандидатира отново.
Хора от партията ли, питам аз.
Дотогава не бях чувал това. Мнозина твърдяха, че Реймънд няма да се кандидатира, но не и че няма да е приет добре.
Хора от партията. Хората на кмета. Самото обявяване на още една кандидатура вече му навреди. Твърдят, че Реймънд трябва да отстъпи.
Тя се пресегна за друга кутия, чаршафът падна и оголи привлекателната й гръд.
Реймънд говори ли за това, попита тя.
Не на мен.
Ако започне да получава обезсърчаващи резултати, ще премисли ли нещата отново?
Намусих се. Истината беше, че напоследък нямах ясна представа за това какво мисли Реймънд. Откакто се разведе, той ставаше все по-затворен. Въпреки че ме направи свой първи заместник, май сега по-малко ми се доверява.
Ако се съгласи да се оттегли, партията вероятно ще му даде да си посочи заместник. Може да се спазари с тях. Те знаят, че той няма да остави поста на Нико просто така.
Вярно е.
Кого ли би избрал, попита тя.
Вероятно някой от прокуратурата, който ще продължи традициите му.
Теб ли, продължава тя.
Може би Мак. С тая инвалидна количка тя ще бъде страхотен кандидат.
В никакъв случай — каза Каролин, като поднасяше с клечките хапка към устата си. — Инвалидният стол не излиза добре по телевизията. Мисля, че ще посочи теб. Естествено е да те посочи.
Клатя глава. По инерция. А може би в този момент дори съм си го и мислел. Бях в леглото на Каролин и смятах, че с това вече съм се отдал на едно изкушение повече, отколкото е позволено.
Каролин остави храната. Стисна ръката ми и ме погледна право в очите.
Ръсти, ако му покажеш, че искаш да заемеш този пост, ще го получиш.
Изгледах я продължително.
С други думи, да отида при Реймънд и да му кажа, че времето му е изтекло, така ли?
Може и по-тактично, подметна Каролин. Гледаше ме право в очите.
Изключено, отговорих аз.
Защо?
Няма да захапя ръката, дето… Ако иска да напуска, сам трябва да си го реши. Дори да поиска съвета ми, ще му кажа да не се отказва. Той все още е най-силният кандидат срещу Дела Гуардия.
Тя поклати глава.
Без Реймънд кампанията на Нико се обезсмисля. Ако обединиш партийните лидери и хората на Реймънд за друг кандидат, той ще заеме безпрепятствено поста главен прокурор. Въобще няма да има състезание.
Премислила си всичко, подхвърлих аз.
Необходимо е някой да го подтикне, отговори тя.
Подтикни го ти тогава. Аз не мога.
Каролин стана от леглото. Изправена гола и боса пред мен, тя изглеждаше пъргава и силна. Облече халата си. Разбрах, че настроението й се развали.
Защо се ядоса, попитах аз. Готова ли си да станеш първи заместник? Тя не отговори.
— Последния път, когато спах с Каролин, тя внезапно ме отблъсна от себе си и се изви с гръб към мен.
Отначало не разбрах какво иска. Но тя се притискаше в мен, докато схванах какво ми се предлага — така наречената мраморна праскова.
Не, възпротивих се аз.
Опитай. Тя погледна през рамо. Моля те.
Приближих се до нея.
Полекичка, каза тя. Малко по малко.
Проникнах в нея прекалено бързо.
Не така рязко, изохка тя.
А после: „Ох, ох“.
Аз не спирах. Тя се изви явно от болка.
А аз с изненада открих, че ми харесва. Тя изведнъж отпусна глава назад. Изпод клепачите й се стичаха сълзи. След това отвори очи и погледна право в мен. Лицето й сияеше.
А Барбара, прошепна тя. Барбара прави ли това за теб?
13.
В Трийсет и второ полицейско управление нормалната бъркотия не се чувства. Преди около седем години, по средата на нашето следствие, един от „Нощните светии“ беше влязъл в управлението, скрил пушка с отрязана цев под якето си. Сгушил я бил до гърдите си като бебе, закътано от студения вятър, и трябвало само леко да отвори ципа, за да опре отрязаната цев под брадата на нещастния дежурен на гишето — двайсет и осем годишен полицай на име Джек Лансинг, който продължавал да си пише някакъв доклад. За младежа с пушката, когото така и не откриха, се твърди, че се усмихнал, а след това гръмнал право в лицето на Джек Лансинг.