Определена дата. Отново се замислям за писмото. В папката нямаше нищо, което да насочва към определена дата. Може би Каролин се е предала още преди да започне, и просто е решила да прегледа една част пробно.
— Намери ли това, което търсеше?
— Мислех, че съм попаднал на него. Извиках я и тя дойде да го види.
Оставих я тук с папките, но после тя ми каза, че не е открила нищо.
— Спомняш ли си това, което й показа? Имаше ли нещо общо за всичките арести?
— Всичките бяха в общинската гора. Всички задържани — мъже. Реших, че е някаква демонстрация или нещо такова. Не знам.
— Господи! — казва Канили на Гюраш с погнуса. — Това са педерастите, нали? — обръща се той към мен. — От времето, когато за около ден и половина Реймънд доби малко кураж.
— Тя каза ли ти нещо за това, което търси? Име? Каквото и да е?
— Нямаше дори фамилното име. Само собствено. Така и не разбрах дали го познава този или не. — Гюраш се замисля. — Защо имам някаква асоциация с Ноевия ковчег?
— Ноел? Тя каза ли ти това име?
Гюраш щраква с пръсти.
— Точно така.
— Не беше ли Леон?
— Не. Ноел. Каза ми, че търси някакъв Ноел с неизвестна фамилия. Спомням си, защото тя ми го написа на лист и през главата ми мина асоциацията с Ноевия ковчег.
— Можеш ли да ми покажеш това, което тя е видяла?
— Не съм сигурен. Май го прибрах.
— Така си мислиш — казва Канили. — Помолих те три пъти. Ето, заповядай.
Той посочва към трансферните дела в ъгъла. Гюраш отваря първото дело, започва да псува и вдига купчина изпаднали листове, които лежат върху папките.
— Не беше много подредена. Това поне е сигурно. Тези дела бяха в отличен ред, когато й ги дадох.
Бих попитал Гюраш дали е сигурен, но няма смисъл. Това е нещо, което той би запомнил, а виждам и стройните редове на останалите папки. Освен това съвсем в стила на Каролин е да се отнесе като с боклук към архив, който хората от години поддържат.
Гюраш инстинктивно започва да подрежда протоколите за задържане и фактурите за платена гаранция, а аз му помагам. Канили също се включва. Стоим около бюрото му и ругаем Каролин. Всяка папка трябва да съдържа полицейски доклад, карта за арест със снимката и отпечатъците от пръстите на задържания, акт и фактура за гаранцията. Но нито една от тези шейсет или седемдесет папки не е пълна. От всяка липсват документи, а някои от листовете са обърнати наопаки и накриво. Номерацията се е загубила.
Канили непрекъснато повтаря думата „мръсница“.
Подреждаме в продължение на около пет минути, преди да забележа очевидното — това безредие не е случайно. Тези документи са объркани нарочно.
— Кой е ровил в тези кутии след Каролин? — питам Канили.
— Никой. Седят си в ъгъла от четири месеца и чакат тоя приятел да ги прибере. Никой, освен мен и него не знае, че са тук. Нали? — пита той Гюраш, който потвърждава.
— Лайънел — питам аз, — познаваш ли Томи Молто?
— Как не! Разбира се, че го познавам! И то отдавна. Тоя мръсник беше прокурор тук.
Щях да се сетя, ако бях помислил. Всеки знаеше за битките му със съдиите от Северния район.
— Той работеше ли тук по времето, когато Каролин беше инспектор?
— Вероятно. Чакай да помисля! Дявол да го вземе, Ръсти, ама не пазя разписание за службите на тези приятелчета!
— Кога за последен път си го виждал?
Лайънел се замисля.
— Преди три-четири години. Май че го засякох на някаква вечеря. Нали разбираш, нищо особено. Срещнахме се, поприказвахме. Ти ме знаеш.
— Но той не е преглеждал тези папки?
— Хей! — казва Лайънел. — Пак ти повтарям. Само ти, аз, Гюраш и тя. Това сме.
Когато свършваме подреждането, Гюраш преглежда папките два пъти.
— Една липсва, нали? — питам аз.
— Липсва ни един номер — отговаря той. — Може и да е грешка.
— Когато записваш шейсет педерасти, не се тревожиш, че може и да си сгрешил с един — казва Канили.
— Но би могло и делото да е изчезнало, нали? — питам Лайънел.
— Това също е възможно.
— Не трябва ли да има и съдебно дело? — питам аз. Канили поглежда Гюраш. Гюраш поглежда мен. Записвам си номера. Трябва да е на микрофилм. Липранзър с удоволствие ще направи проверката.
Гюраш излиза и аз оставам още малко с Канили.
— Разбирам, че не искаш да ми кажеш за какво става дума — казва той.