— Не мога, Лайънел.
Той кима, но виждам, че му е неприятно.
— Да — казва Лайънел, — весели дни бяха тогава. Разправяха се всякакви истории. — И ме поглежда уж небрежно, но да разбера, че и той си има тайни.
Навън е истинска жега — 27 градуса. Наближаваме рекорда за април. В колата пускам радиото на станцията за новини. Предават пряко от кабинета на кмета. Хващам само края, но чувам достатъчно от излиянията му, за да схвана насоката. Прокуратурата се нуждаела от свежа струя, от нов подход… Народът желаел това… Народът заслужавал онова… Ще трябва да си търся работа.
14.
Бейзбол за малчугани. В чезнещата светлина на пролетната вечер започва срещата от второкласната лига бащи — синове. Небето с надвиснало ниско над някогашното блато, превърнато сега в игрище, по което играчите от „Стингърс“ — отбора на госпожа Стронгмайер в закопчани догоре якета и бейзболни ръкавици, лениво заемат позициите си. Бащите подтичват край страничната линия и дават указания. Здрачава се. Над блокчето стои осемгодишен здравеняк на име Роки, който два-три пъти замахва във въздуха около парцалената кукла, поставена върху дългия гумен прът. В следващия миг с поразителна сила изпраща топката в небесата. Тя пада вляво от центъра, далеч зад разколебаната отбрана на „Стингърс“.
— Натаниъл! — крещя аз заедно с мнозина други. — Нат! — Едва сега той се събужда. Стига до топката с една крачка преднина пред Моли — пъргаво дребно момиченце, чиято опашка подскача под бейзболната й шапка. С едно движение Нат грабва топката, замахва и я хвърля. Тя прави голяма дъга и тупва глухо далеч от целта в момента, когато Роки завършва обиколката. По тукашния обичай само аз мога да се карам на сина си и затова изтичвам по страничната линия, пляскайки с ръце. — Събуди се! По-живо! — Не се страхувам за Нат. Той свива рамене, вдига ръката си в ръкавица и устните му се разтварят в щърбава като на тиквен фенер усмивка — неравните му зъби приличат на свещи, забити в торта.
— Татко, провалих играта — крещи той. — Адски я оплесках!
Групата бащи се разсмиват заедно с мен. Всички повтаряме израза помежду си. Оплесках я! Клиф Нуделман ме тупа по гърба. Момчето поне е научило жаргона.
Дали и другите мъже, преди да станат татковци, си мечтаят какви ще бъдат синовете им. Аз например имах големи надежди и амбиции. В моите мечти синът ми беше нежна и послушна душа. Той беше направо чудесен — много способен и надарен с добродетели.
Нат обаче не е такъв. Той не е лошо момче — все това си повтаряме вкъщи, и то откак детето стана на две години. Всъщност Нат не е лошо момче, редим ние. И аз вярвам в това пламенно. А сърцето ми прелива от любов към него. Той е чувствителен и мил, но също така буен и разсеян. Откакто се е родил, живее по собствено разписание. Когато му чета, отгръща страниците в ръката ми, за да види какво има напред. Не слуша или поне си дава вид, че не го интересува. В училище създава проблеми.
Спасяват го само чарът и външността му. Синът ми е красив. Става въпрос за нещо повече от нежното личице и свежите розови бузки, които са така привлекателни у децата. Момчето има тъмни, проницателни очи и предразполагащ поглед. Тези фини правилни черти не идват от мен. Аз съм по-едър и по-закръглен. Имам месест нос и неандерталски вежди. Роднините на Барбара са по-дребни, по-хубави и обикновено казваме, че Нат се е метнал на техния род. Лично аз обаче често съм се замислял с тревога за моя баща и неговата пронизваща, меланхолична славянска красота. И може би защото подозирам, че детето е наследило от него своята външност, непрекъснато се моля пред олтара в душата си този дар Божи да не тласне Нат към арогантността или дори към жестокостта, черти, които моите красиви познати считат за естествен недостатък или още по-лошо — за своя привилегия.
В края на бейзболната среща се пръскаме по двойки към стадото комбита, оставени на покрития с чакъл паркинг. През май, когато сменим часа и времето се позатопли, след срещата отборът ще си устройва тук пикник. Понякога се урежда доставката на пици. Бащите се редуват седмично да носят бира. След вечерята момчетата и момичетата отново започват да играят, а татковците се изтягат в тревата и си говорят за живота. С нетърпение очаквам тези излети. Сред тази група мъже, които не познавам добре, като че ли съществува тихо разбирателство, нещо като това, което сигурно чувстват един към друг богомолците, когато напускат църквата. Бащи заедно с децата си, избягали от седмичните грижи на работата си, от удоволствията и отговорностите на брака. Бащи, топло озарени в петъчната вечер, освободени от тези тежки задължения.