Както винаги, в деня на изборите цари бездействие. През целия мандат на Реймънд на служителите от прокуратурата, едно време активни политикани, им бе внушавано да не се занимават с агитация. Отминаха дните, когато прокурорите продаваха в съдебната зала билети за излетите, организирани от изборния щаб на главния прокурор. През тези дванайсет години Реймънд Хорган не е поискал в помощ на кампанията дори един цент дарение, не е отнел минута от работното време на служителите си. Независимо от това мнозина от административните служители, назначени преди избирането му, продължават да изпълняват политическите си задължения спрямо покровителстващите ги партийни функционери. В съответствие с деликатното споразумение, постигнато с Болкаро преди десет години, Реймънд се съгласи в деня на изборите да освободи от работа повечето служители на прокуратурата. По този начин партийните активисти могат да си вършат работата: да обикалят по домовете, да раздават листовки, да превозват възрастните избиратели и да следят анкетите. Тази година те ще вършат това за Нико дела Гуардия.
За нас, останалите, няма установени задължения. Като първи помощник-капитан на потъващия кораб, прекарвам по-голямата част от деня в прокуратурата. Тук има още неколцина, главно прокурори, които работят върху досиета и пледоарии или просто си разчистват бюрата. Около двайсет и пет по-млади прокурори са на разположение на федералната прокуратура, за да следят да няма фалшификации при гласуването. Обикновено задачата им се състои в това да се отзовават на сигнали и оплаквания: не знам къде се развалил автоматът за гласуване; в друго изборно бюро влязъл човек с пистолет; член на комисия носел значката на единия от кандидатите или пък усърдно агитирал възрастните гласоподаватели. По телефона периодически ме осведомяват за хода на гласуването и аз отговарям на запитванията на журналистите — прилежно докладвам, че няма нарушения в принципите на демокрацията.
Около четири и трийсет следобед ми се обажда Липранзър. Някой е поставил телевизор в коридора, точно до вратата ми, но още няма никакви конкретни резултати. Изборните бюра ще бъдат отворени още час и половина. Засега новините се състоят от възторжени коментари, че голям брой гласоподаватели вече са пуснали своите бюлетини.
— Той загуби — казва Лип. — Моят човек от трети канал е видял резултатите от тяхната предварителна анкета, която правят на изхода. Твърди, че Нико ще спечели с осем, а може би и с десет пункта, ако това положение се запази.
Сърцето ми отново се свива, а вътрешностите ми се обръщат. Най-сетне осъзнавам истината. Поглеждам през прозореца към колоните на Съдебната палата, към плоските асфалтови покриви на съседните сгради, към набраздените черни води на реката, която рязко се извива през две преки оттук. Кабинетът ми вече седем години е от тази страна на сградата, но сега гледката ми се вижда непозната.
— Добре — заявявам тържествено накрая. — Какво друго?
— Нищо — казва Лип. — Просто реших да те осведомя. — Той изчаква. — Още ли работим по делото Полхимъс?
— Нямаш ли си друга работа, та питаш?
— Не. Днес дойдоха да вземат всичките доклади. Морано искал да ги прегледа. — Морано е началникът на полицията.
— Е, и?!
— Стори ми се странно. Сам разбираш, преди три години обраха с пистолет в ръка тъща му, но не си спомням тогава да е искал докладите.
— Всичко щеше да ти е ясно, ако имаше тъща. — Лип възприема хумора ми като преднамерен — като извинение за току-що проявената невъздържаност. — Просто искат да са сигурни, че Нико е в течение, което звучи като виц, тъй като Молто вероятно получава от машинописното бюро копия от полицейските доклади.
— Вероятно. Не знам. Но тук има нещо гнило. Шмид лично дойде при мен. Беше адски сериозен. Като че са застреляли президента.
— Просто искат да се представят добре.
— Сигурно. Ще ида в Съдебната палата на Северния район да доразгледам ония папки. — Лип има предвид архивите, които търсим, откакто посетих Трийсет и второ полицейско управление. — Обещаха да донесат преди пет микрофилмите от хранилището. Искам да съм там, да не би да ги върнат обратно. Къде си довечера, за да ти се обадя, ако открия нещо?
Казвам му, че ще се навъртам край групата на Реймънд, някъде из хотела. Вече няма смисъл да тича при мен с предварителните резултати, но Лип ми заявява, че все пак ще се отбие, главно за да засвидетелства своето уважение.