Махам с ръка и клатя глава. Не искам да ми се извинява. Ларън открехва вратата и промушва глава.
— Тъкмо казвах на Ръсти — обръща се към него Реймънд, — че не трябваше отново да се кандидатирам. Редно беше да му дам той да опита. Ново лице. Способен прокурор. Без политически пристрастия. Можеше да вдигне оборотите. Как смятащ?
— По дяволите! — казва съдията. — Още малко, и ще взема да повярвам.
И тримата се смеем.
Ларън докладва за разговора си с хората на Дела Гуардия. Приказвал с Томи Молто, който днес игра ролята на главен адютант. Предпочитали тази вечер да не се виждат очи в очи. Молто и Нико искали среща с Реймънд утре сутринта.
— В десет часа — казва Ларън. — Не ме попита удобно ли ти е, не е ли, рече и отсече. И добави: „Моля те, Реймънд да е сам“. Как ти се струва? Нагло лайно. — Ларън млъква за миг, задавен от възмущение. — Казах, че ще се обадиш на Нико да признаеш официално победата му. Когато си готов.
Реймънд взема от Ларън чашата с бърбън и отпива голяма глътка.
— Готов съм — казва.
Показах лоялността си, доколкото можах. Не ми се слуша повече. Отново се запътвам към балната зала.
На бара срещам Джордж Мейсън, стар приятел на Реймънд. Вече се е напил. В нас се блъскат хора.
— Голяма навалица — казва той.
Само около бара, мисля аз, но не го изричам.
— Добре се бори човекът — продължава Джордж. — Хубава работа свърши. Трябва да се гордеете с него.
— И още как! Лично аз се гордея.
— Какво ще правиш? Частна практика ли?
— Поне на първо време.
— С наказателни дела ли ще се занимаваш?
Колко пъти водих този разговор тази вечер? Отговарям, че вероятно да, ще видя, кой знае. Ще замина на почивка, това поне е сигурно, Джордж ми дава визитната си картичка и заръчва да му се обадя. Познавал хора, с които ще е полезно да поговоря.
Хорган се появява след двайсет минути. Навлеците от телевизията си пробиват път напред и изправят камерите, осветлението и микрофоните така, че останалите нищо да не виждат. Реймънд се усмихва и маха. На подиума с него са и две от дъщерите му. Оркестърът свири ирландска джига. Реймънд благодари, вече за трети път, и почти е усмирил тълпата, когато някой ме бута по рамото. Липранзър. Костюмът му се е поизмачкал и раздърпал, докато се е провирал през тълпата, за да се добере до мен. Прекалено е шумно, за да разговаряме — хората тропат с крака, дюдюкат, свиркат. По-назад някои дори вече танцуват. Липранзър ми дава знак да излезем навън и аз тръгвам след него към изхода. Най-неочаквано се озоваваме в глухата уличка зад хотела и Лип се запътва към една лампа. Сега, като виждам лицето му на светло, разбирам, че нещо не е наред. Изглежда съсипан и изтормозен от някаква грижа. По слепоочията му лъщят капчици пот. Гласът на Реймънд долита отвътре, но не долавям какво казва.
— Странна работа — казва Лип. — Има нещо гнило в централното управление. Объркали са се конците.
— Защо?
— Не знам. Долавям вибрации, каквито не съм усещал от години. Обадили са се утре в осем да се явя в кабинета на Морано, за да бъда разпитан от Молто. Точно така са предали. Не разговор, не обсъждане, а разпит. Като че ли ме подозират в нещо. И друго: като се върнах тази вечер, ми казаха, че Шмид е взел всички разписки за веществените доказателства, които съм описал по случая Полхимъс. Който имал въпроси, да се обърнел към него.
— Май са те отстранили от делото.
— Разбира се — казва той. — И слава богу. Но помисли и върху следното. Пристигам в Северния район преди пет. Всичко това се случва към шест — шест и половина. А виж какво намерих там. Пъха ръка в якето и рови в джоба на ризата си. Вади четири-пет листа фотокопирна хартия с преснимани съдебни документи. Веднага познавам номера — той съвпада с липсващия номер на полицейското дело. Първият лист е копие от лицевата страна на папката. „Народът срещу Леон Уелс. Дело за непристойно поведение на обществено място“. Прекратено от съда през месец юли, преди девет години.
— То е! — извиквам аз.
— Виж тази страница — казва Лип. Това е попълнена бланка за гаранция. В нашия щат обвиняемият може да задоволи изискването за гаранция при маловажни случаи с просто подписване на полица, с която се задължава да плати определена сума — съгласно закона по-малка от пет хиляди долара — в случай на неявяване. Единствените условия са той да не върши други престъпления и веднъж седмично да се обажда по телефона в съдебния отдел за условно осъдени и предсрочно освободени. Определеният на Леон инспектор според бланката за гаранция е Каролин Полхимъс. Дадени са името и телефонният й номер. Чакай, не е само това. — Лип изважда и последния лист. Копие от съдебното определение за прекратяване на делото. Озаглавено е „Оттегляне на обвинението“. Най-отдолу пише: „До Реймънд Хорган, главен прокурор на окръг Киндъл“. На това място трябва да се подпише съответният прокурор, който се занимава с делото. Отначало не мога да разчета подписа, но изведнъж го разпознавам.