— Кога се случи? Вторник вечер ли? Тогава Барбара беше в университета, а аз гледах малкия.
— Ръсти — казва Реймънд, — съветвам те да си затвориш проклетата уста.
Молто се е изправил на крака. Приближава ме с дебнещ поглед. Трепери от гняв.
— Имаме резултатите от отпечатъците. Тези, които ти все забравяш да поискаш. Та значи върху чашата са отпечатъците от твоите пръсти. От твоите. На Рожат Сабич. Точно върху чашата на бара. На два метра от мястото, където са я намерили убита. Може би тогава си бил забравил, че на всички служители в окръга им вземат отпечатъци.
Изправям се.
— Това е абсурдно.
— А справката за телефонните й разговори, която не позволи да покаже Липранзър? А справката за твоите разговори? Тази сутрин поръчахме на телефонната компания да ни ги извади. В момента ни я носят насам. Обаждал си й се в продължение на цял месец. Дори същата вечер е отбелязано позвъняване от вас у тях.
— Мисля, че ви слушах достатъчно — казвам аз. — Ако ме извините, ще си тръгна.
Вече съм влязъл в стаичката на Лорета пред кабинета на Реймънд, когато Молто извиква името ми и тръгва след мен. Чувам как Дела Гуардия му изкрещява да се върне.
— Искам да си наясно с едно нещо, Сабич — насочва той показалец към мен. — Аз знам всичко!
— Дума да няма — отговарям.
— Ще ти пратим призовката още първия ден, в който влезем тук. Гледай да си намериш адвокат, и то много добър.
— Заради твоята глупава теория, че съм създавал пречки по делото ли?
Очите на Молто горят.
— Не се преструвай, че не разбираш. Знам истината! Ти си я убил! Ти си убиецът!
Ярост. Кръвта ми бушува. Вените ми сякаш са налети само с черна отрова. Колко старо и познато, колко близко на цялото ми същество изглежда сега всичко това. Доближавам се до Молто. И преди да изляза, прошепвам: „Да, прав си“.
Лято
| НАРОДЪТ | ПРЕСТЪПЛЕНИЕ: |
|---|---|
| Срещу РОЖАТ К. САБИЧ | член 76610 от Изменения и допълнен наказателен закон на щата |
Голямото жури на окръг Киндъл (юнска сесия) предявява обвинение, както следва:
На или около първи април тази година на територията на окръга обвиняемият
РОЖАТ К. САБИЧ
е извършил предумишлено убийство, като съзнателно, целенасочено и злонамерено е посегнал със сила и оръжие върху личността на Каролин Полхимъс, в резултат отнемайки живота на гореспоменатата Каролин Полхимъс, в нарушение на член 76610 от Изменения и допълнен наказателен закон на щата.
ЗА ВЕРНОСТТА НА ДОКУМЕНТА:
…………………………………………………………………………………… (подпис)
Джоузеф Доърти, председател Голямо жури на окръг Киндъл, Юнска сесия
…………………………………………………………………………………… (подпис)
Нико дела Гуардия, Главен прокурор на окръг Киндъл
23 юни
(печат)
18.
— Документите и заключенията са отпред, а показанията на свидетелите отзад — казва Джейми Кемп и поставя тежкия кашон върху полираната маса. Намираме се в малката съвещателна зала в кантората на неговия работодател Алехандро Стърн, който е мой адвокат. Кемп се е изпотил. Изминал е двете пресечки от общинската сграда дотук под палещото юлско слънце. Тъмносинята му връзка е разхлабена, а русата му коса, подстригана по модата от младежките му години, е залепнала за слепоочията. — Ще ида да проверя търсил ли ме е някой по телефона — казва Кемп — и ще се върна, за да прегледаме заедно тия неща. И помни, не се паникьосвай. Не изтървавай постулата, както се казва.
— Какво значи това?
— Ами значи, че като видиш събраните срещу теб доказателства, не бива да се оплиташ като пате в кълчища. — Кемп се усмихва.
Радвам се, че все още ме смята за човек, който отбира от шега.
Четиринайсети юли е — три седмици след като ми предявиха обвинението за убийството на Каролин Полхимъс. Днес по-късно следобед ще трябва да се явя пред председателя на Окръжния съд Едгар Мъмфри за разпоредително заседание за предаване на съд. Преди него, съгласно щатското законодателство, прокуратурата е длъжна да предостави на защитата всички веществени доказателства, които смята да използва, както и списък на свидетелите с копия от техните показания. Кашонът съдържа именно това. Втренчил съм се в познатия етикет: „Народът срещу Рожат К. Сабич“. Отново изпитвам онова чувство, което вече ми е познато — чувството, че това е кошмарен сън. Седя сам в луксозната стая с тъмна ламперия и лавици с правна литература в тъмночервена подвързия и чакам да отмине натрапливият, многократно изпитван ужас.