Делото срещу мен, както го преценявам от съдържанието на кашона, е праволинейно. Нико е изброил десетина свидетели, като повече от половината имат отношение по веществените доказателства и експертизите, които смята да представи. Липранзър очевидно ще бъде призован, за да каже, че съм му наредил да не иска справка за домашните ми телефонни разговори. Госпожа Крапотник ме е разпознала като човек, когото е срещала в блока на Каролин, макар да не е сигурна, че аз съм непознатият, дето е видяла през онази вечер — вечерта на убийството. В списъка е включена и някаква прислужничка от Ниъринг, чиито донякъде загадъчни показания намекват, че ме е видяла в автобуса от Ниъринг до града една вечер около деня, в който Каролин е била убита. Посочени са още Реймънд Хорган, Томи Молто, секретарката ми Юджиния, Робинсън — психиатърът, при когото ходих няколко пъти, и неколцина експерти, включително Безболезнения Кумагаи.
Независимо от всичко това е дело, основано на косвени доказателства. Никой няма да заяви, че ме е видял да убивам Каролин Полхимъс. Никой няма да потвърди, че е чул самопризнанията ми (ако не се брои Молто, чиято записка претендира да се отнася до последната ми забележка, отправена към него в онази сряда през април, като че ли тя не бе в смисъл „Гледай си работата!“). Същината на делото са веществените доказателства: чашата с отпечатъците от двата ми пръста, разпознати чрез сравнение с тези, които дадох преди дванайсет години, когато станах прокурор; справката от телефонната компания, която показва обаждане от нас до Каролин около час и половина преди убийството; вагиналната натривка, която разкрива наличие в гениталните органи на Каролин на сперматозоиди от моята кръвна група, възпрени в настоятелното си сляпо движение от контрацептивно вещество, чието присъствие предполага доброволен полов акт; и накрая — власинките в малцов цвят от подова настилка „Зорак V“, намерени по дрехите на Каролин и из хола — те съвпадат с пробите, взети от мокета у дома.
Тези две последни доказателства се появиха, след като у нас нахлуха трима щатски полицаи ден-два след срещата в кабинета на Реймънд в онази Черна сряда, както сега я наричаме аз и Барбара. Звънецът иззвъня и насреща се зададе Том Нисленски, който поне вече шест години връчва призовки от прокуратурата. Все още не бях достатъчно съсредоточен и в първия момент ми стана приятно.
Никак не ми се щеше да идвам, каза той. След това ми връчи две призовки от голямото жури — едната да представя кръвна проба, а другата — да се явя за даване на обяснения. Носеше и заповед за обиск, която изрично упълномощаваше полицаите само за това вземат проби от мокета в цялата къща, както и от всяка връхна дреха, която притежавах. Докато тримата мъже в кафяви униформи се разхождаха с найлонови пликове и ножици от стая в стая, Барбара и аз седяхме в хола. Те посветиха един час на гардероба, като режеха тънки ивички плат от подгъва. Нико и Молто бяха достатъчно хитри, за да не включат в заповедта търсене на оръдието на престъплението. Явно, че един професионалист от правораздавателните органи ще знае добре, че трябва да се отърве от него, вместо да го укрива. А ако полицаите вземат да го търсят, прокурорът ще трябва да признае в съда, че не са могли да го намерят.
Това тук „Зорак V“ ли се нарича, тихо попитах Барбара, докато полицаите бяха горе.
Не знам какво е, Ръсти. Както обикновено тя изглежда държеше най-вече на спокойствието си. Бе присвила устни от раздразнение, но нищо повече — сякаш полицаите бяха четиринайсетгодишни хлапаци, които късно вечер пускат бомбички и смущават съня й.
Синтетичен ли е, попитах аз.
Да не мислиш, че можем да си позволим от чиста вълна, отвърна иронично тя.
Обадих се на Стърн, който ме накара да направя списък на всичко, което са взели. На следващия ден отидох в града и доброволно дадох кръвна проба. Но показания не дадох. Стърн и аз имахме сериозен спор за това. Санди повтори общоприетото виждане, че заподозреният не постига нищо с изявления преди съдебния процес, освен да подготви прокуратурата за характера на защитата. С внимателен тон ми напомни колко съм си навредил, като съм избухнал в кабинета на Реймънд.