Санди оглежда пурата си. Преди няколко седмици ми каза, че пурите му са кубински. Доставял му ги бивш клиент, но той не питал как. Тъмнокафявият лист гори така добре, че могат да се видят жилките на тютюна, който вече е превърнат в пепел.
— Звучи правдоподобно — изрича най-сетне той. — Обясненията за подбудите не са много убедителни. А те обикновено са съществени в процес, основан на косвени доказателства. Нищо не те свързва с оръдието на престъплението. Още повече обвинението е в неизгодно положение и затова че ти всъщност беше политически противник на Дела Гуардия. Няма значение, че не си се смятал за политическо лице. Журито няма да повярва на това, а и за нас не е изгодно да му го казваме. Има и допълнителни данни за неприязън между теб и главния прокурор, доколкото ти лично си го уволнил от поста му. Значението на тези неща обаче може да бъде сведено до минимум, ако самият прокурор не води делото.
— Това няма да стане — казвам аз. — Нико никога не би пропуснал да бъде център на внимание.
Стърн изглежда се усмихва, докато дръпва от пурата си.
— Напълно съм съгласен. Ние и от това ще се възползваме. И тези фактори, които ще породят въпроси в главата на всеки разумен човек, ще придобият голямо значение в дело, основано на улики, при което, както аз и ти знаем, съдебните заседатели не са много склонни да осъждат. Независимо от това, Ръсти, трябва да бъдем достатъчно честни и да си признаем, че като цяло доказателствата са доста пагубни.
Санди не мълчи дълго, но думите, въпреки че и аз вероятно съм казвал същото, като че ли се забиват в сърцето ми. Доказателствата са твърде пагубни!
— Трябва да дълбаем. Трудно е, разбира се, и сигурен съм — болезнено, но, Ръсти, сега е моментът да заставиш прекрасния си ум да заработи по това дело. Трябва да ми покажеш всеки недостатък, всеки пропуск. Трябва отново и отново да разгледаме грижливо отделните доказателства, всеки свидетел. Нека не оставяме тази трудна задача изцяло за утре. Най-добре да започнем веднага, още днес. Колкото повече непълноти открием в уликите, толкова по-добри ще са шансовете ни. Нико ще трябва да обяснява по-надълго и нашироко, а обясненията няма да са леки. Не се страхувай да навлизаш в технически подробности. Всеки пункт, който Нико не може да изясни, увеличава възможностите ти за оправдаване.
Въпреки че съм претръпнал, една дума ми се стоварва като плесница. Възможности, мисля си аз.
Санди повиква и Джейми Кемп да участва в разговора, тъй като непременно ще изкристализират редица факти, във връзка, с които ще бъде необходимо да представим искания. За да намали разходите ми, Стърн се съгласи да участвам лично в проучванията и разследванията, но при условие че действам под негово ръководство. С Кемп делим труда на младшия адвокат и за мен това сътрудничество е по-приятно, отколкото предполагах. Той работи при Стърн вече година. Доколкото знам, преди време Джейми е бил китарист в средно популярен рок състав. Твърдят, че е опитал от всичко — записи, турнета, жени, а когато нещата тръгнали на зле, се отправил към Юридическия факултет на Йейл. Като прокурор съм работил с него два-три пъти, и то мирно и кротко, въпреки че го имахме за надменен франт, за рус красавец, самонадеян поради своята външност и артистични успехи. Харесва ми, макар понякога да не може да прикрива, че всъщност се забавлява с един свят, който според него никога няма да го засегне.
— Първо — каза Стърн, — трябва да подадем заявление за алиби.
Изрича го декларативно, категорично. Официално ще уведомим обвинението за нашето намерение да поддържаме моето твърдение, направено в кабинета на Реймънд, че вечерта, когато Каролин е била убита, съм си бил вкъщи. Това ме лишава от възможността за теоретически най-добрата защита — да призная, че същата вечер съм видял Каролин по някаква си причина. Такава позиция би намалила силата на веществените доказателства и би наблегнала върху липсата на преки доказателства за това, че съм извършил убийството. Седмици наред очаквам някакъв изкусен опит от страна на Стърн да ме разубеди да използвам алибито, но накрая се успокоявам. Независимо от това какво мисли той за казаното от мен, очевидно разбира, че сега би било прекалено трудно да се обърнем на сто и осемдесет градуса. За да го направим, ще трябва да измислим някакво невинно обяснение за моето избухване в Черната сряда — защо е трябвало нагло и уж възмутено да лъжа моя началник, една моя приятелка и двамата прокурори, които ще оглавят новата администрация.