Стърн придърпва кутията към себе си и се заема да преглежда документите. Започва от горната част, от описанията на веществените доказателства.
— Нека да погледнем сърцевината на въпроса — казва той. — Чашата. — Кемп излиза да направи фотокопия от заключението за отпечатъците и после тримата ги четем. Заключението е изготвено в деня преди изборите. Тогава Болкаро вече беше на страната на Нико, следователно същото трябва да важи и за Морано — шефа на полицията. Заключението сигурно му е било дадено веднага и оттам е попаднало право в ръцете на Нико. Така че Дилей вероятно не е лъгал, когато онази сряда в кабинета на Хорган твърдеше, че се е сдобил със сериозни доказателства срещу мен по време на кампанията, но е решил да не ги разгласява. Това вероятно би създало прекалено много бъркотия в последния момент.
Що се отнася до заключението, там с две думи е казано, че са идентифицирани отпечатъците от палеца и средния пръст на дясната ми ръка. Другият отпечатък не е идентифициран. Не е мой, нито пък на Каролин. По всяка вероятност е на някого от появилите се първи на местопрестъплението: може би патрулиращите полицаи, които са се отзовали на обаждането и които изглежда винаги опипват всичко, преди да дойдат хората от следствения отдел за убийства; или домоуправителят, който е намерил тялото, е докоснал чашата; или пък санитарите; а защо не и някой репортер? Независимо от всичко това ще бъде една от трудните подробности, с които Дела Гуардия ще трябва да се справи.
— Бих искал да видя чашата — казвам аз. — Може би ще ми помогне да си изясня някои неща.
Стърн кима към Кемп и му казва да изготви искане за предоставяне на веществено доказателство.
— Освен това — продължавам аз — трябва да ни дадат всички заключения за отпечатъците от пръсти. Те посипаха целия апартамент с прах.
Тази задача Стърн възлага на мен. Подава ми бележник и диктува:
— Искане за предоставяне на всички експертизи: всички приложени заключения, спектрографски анализи, таблици, химически анализи и прочие, и прочие. Ти ги знаеш по-добре.
Отбелязвам си. Стърн пита:
— Случвало се е да пиете с Каролин в апартамента й, нали? Имам предвид, когато си бил там по-рано.
— Разбира се — отговарям аз. — Е, тя не беше първа домакиня, но мисля, че за шест месеца все ще си е измила чашите.
— Да — съгласява се Стърн.
И двамата сме мрачни.
Кемп се сеща за нещо друго.
— Бих искал да получим пълния списък на всичко, открито в апартамента. Всеки предмет. Къде е контрацептивното желе или както се казва онова там, което химиците твърдят, че са открили? Не би ли следвало да се намира в шкафчето й с лекарства? — Поглежда ме за потвърждение, но аз клатя глава.
— Дори не си спомням да сме обсъждали с Каролин проблема за предпазването. Може би съм най-големият егоист на годината, но никога не съм я питал какво използва.
Стърн се замисля, втренчил поглед в пурата си.
— Да бъдем внимателни — казва той. — Това са продуктивни мисли, но ние не желаем да насочим Дела Гуардия към доказателства, които не се е сетил да потърси. Исканията ни, каквито и да са те, не трябва да бият на очи. Всичко открито от обвинението, което е в полза на защитата, трябва да ни бъде предоставено. И най-добре да забравим онова, което може да бъде от полза за тях. — Санди ме поглежда изкосо и сякаш се забавлява. Доставя му удоволствие да бъде искрен с един бивш противник. Може би се сеща за някое конкретно доказателство, което е скрил от мен в миналото. — Най-добре да проведем огледа сами, без да разкриваме намеренията си. — Кима към Кемп. Негов ред е да записва. — Друго искане: списък на всички предмети, иззети от апартамента на покойната, и възможност сами да направим оглед. Още ли е запечатан? — обръща се той към мен.
— Предполагам, че да.
— Освен това — казва Стърн, — тъй като ти спомена за личните навици на Каролин, ми хрумна, че трябва да потърсим сведения от лекарите й. При смърт задължението за запазване на лекарската тайна се обезсилва. Кой знае какво ще открием? Наркотици?
— По-раншни охлузвания от въже — подхвърля Кемп.
Всички се засмиваме и смехът ни прозвучава зловещо.
Санди, който много държи на благоприличието, бърза да ме попита дали не ми е известно името на някой от лекарите на Каролин Полхимъс. Не, но всички държавни служители в окръга са застраховани от „Синия кръст“. Отправената до тях призовка вероятно ще разкрие немалко сведения, включително и имената на лекарите. Стърн е доволен от приноса ми: