Следващата група документи, които разглеждаме, са справките за домашния телефон на Каролин и за моя собствен телефон — два пръста дебела пачка фотокопия на листове, които съдържат безкраен списък от четиринайсетцифрени номера. Подавам на Стърн листовете един по един. От моя телефон са отбелязани три едноминутни обаждания до Каролин на пети, десети и двайсети март. Когато стигам до първи април, дълго време гледам вторачено написаното. Накрая просто поставям пръста си върху номера, който е отбелязан там в деветнайсет часа и трийсет и две минути. Двуминутен разговор.
— На Каролин е — казвам му аз.
— Аха — казва Стърн. — Трябва да има съвсем разумно обяснение за всичко това. — Да наблюдаваш как Стърн работи, е все едно да следиш пушек или да гледаш как сянката се удължава. Дали акцентът му позволява така изкусно да наблегне на думата „трябва“? Знам си задачата.
Той пуши.
— Какво правиш у дома, когато гледаш детето? — пита той.
— Работя. Чета записки, обвинителни актове, дела, справки.
— Налага ли ти се да разговаряш с други прокурори?
— Понякога.
— Разбира се — казва Стърн. — От време на време е необходимо да зададеш кратък въпрос, да насрочиш среща. Без съмнение през всичките месеци, отразени в справката — Стърн почуква върху купчината, — имаш ред подобни обаждания и до други прокурори. — Кимам при всяко внушение.
— Съществуват много възможности — казвам аз. — Мисля, че през този месец Каролин работеше върху сериозно обвинение. Ще прегледам някои неща.
— Добре — съгласява се Стърн. Той поглежда справката за моите обаждания във вечерта на убийството. Устните му са свити, а погледът му — угрижен.
— Не си звънял след деветнайсет и трийсет и две — казва накрая той и посочва листа.
С други думи, няма доказателства, че съм бил, където твърдя — у дома.
— Лошо — казвам аз.
— Лошо — потвърждава накрая Стърн на глас. — Може би тази вечер някой ти се е обадил?
Поклащам глава. Доколкото си спомням, никой. Но вече си знам репликите.
— Ще си помисля — казвам. Отново вземам справката за първи април и я разглеждам.
— Тези неща могат ли да се подправят? — пита Кемп.
Кимам утвърдително.
— Мислих по този въпрос — казвам. — Главният прокурор получава купчина ксерокопия от компютърните разпечатки на телефонната компания. Ако прокурорът или някой друг иска да накисне обвиняемия, може много лесно да скалъпи справката по подходящ начин, без някой да разбере разликата. — Отново кимам към Кемп. — Тия неща могат да бъдат фалшифицирани.
— А трябва ли да преследваме тази възможност? — пита Стърн. Не звучи ли в гласа му лек укор? Разглежда едно копче на ръкава на ризата си, но когато очите ни се срещат за миг, виждам, че неговите са пронизващи като лазери.
— Можем да помислим за това — казвам накрая.
— Ммм… Хм… — мърмори Стърн на себе си. Той е доста навъсен. Посочва към Кемп да си отбележи проблема. — Не смятам, че трябва да проучваме въпроса, преди да приключи представянето на доказателствата от обвинението. Не искам да им даваме възможност да заявят, че сме се мъчили да оспорим верността на справката, но не сме успели. — Той отправя забележката си към Кемп, но за мен е ясно към кого е насочена.
Стърн решително посяга към друга папка. Поглежда златния си швейцарски часовник. Разпоредителното заседание започва след четирийсет и пет минути. Самият Санди трябва да е в съда преди това. Предлага да говорим за свидетелите. Обобщавам прочетеното от мен дотук. Споменавам, че Молто и Дела Гуардия не са представили показанията на двама от посочените свидетели — секретарката ми Юджиния и Реймънд. Санди разсеяно казва на Кемп да изготви още едно искане. Той отново е сложил очилата си за четене с рамки от костенурка и продължава да проучва списъка на свидетелите.
— Секретарката — казва той — не ме безпокои поради причини, които ще обясня. А виж, Хорган ме тревожи, честно казано.
Когато Санди изрича това, се сепвам.
— Дела Гуардия просто е длъжен да посочи определени свидетели, независимо от това, че са му неизгодни — обяснява Санди. — Ръсти, ти знаеш това много по-добре от мен. Детективът Липранзър е добър пример. Той беше съвсем искрен при разпита, проведен от Молто в деня след изборите, и призна, че си го помолил да не иска справка за домашния ти телефонен номер. Това съществено помага на обвинението и Липранзър ще бъде посочен, независимо от многото хубави неща, които може да каже за теб. От друга страна, Хорган не е свидетел, когото смятам, че добрият прокурор би желал да има. Ще бъде известен на всички членове на журито, а авторитетът му е такъв, че би било съвсем рисковано да го посочат, освен ако… — Санди замълчава и отново хваща пурата си.