— Вероятно по личния й код за университетския компютър — казвам аз. Двамата с Нат сме ходили да гледаме как майка му работи на компютъра. — От него е видно, че тя е използвала машината, а кодът се въвежда при започване на работа.
— Аа — разбиращо промърморва Стърн.
— И в колко часа е това? — пита Джейми. — Не е късно, нали? Тя ще знае, че си бил вкъщи по време на убийството… или поне, че си бил там, когато е излязла, а?
— Това последното — да. Компютърното й време е от осем. Тя тръгва за университета около седем и трийсет, най-късно осем без двайсет.
— А Нат? — пита Санди. — Той кога си ляга?
— По това време. Обикновено, преди да излезе, Барбара го слага в леглото.
— Нат става ли често, или спи непробудно? — пита Кемп.
— Като в кома — отговарям аз. — Но никога не бих го оставил сам вкъщи.
Стърн изпухтява. Това не е от нещата, които можем да докажем.
— Тъй или иначе — казва той, — тези факти са полезни. Имаме право да получим всички данни, с които те разполагат. Тази справка е доказателство, изгодно за нашата теза. Трябва да направим още едно искане с гневен и възмутен тон. Добра задача за теб, Ръсти. — Той се усмихва любезно.
Записвам си. Казвам на Санди, че искам да говорим само за още един свидетел. Посочвам името на Робинсън.
— Той е психоаналитик — обяснявам аз. — Ходих при него няколко пъти. — Сигурен съм, че зад гадния ход да посочат бившия ми психиатър за възможен свидетел, стои Молто. Томи ме преследва. И аз съм правил това с някои обвиняеми, за да се убедят, че съм проучил основно целия им живот. Миналия месец Молто издейства заповед за проверка на банковата ми сметка в Ниъринг. Президентът на банката, стар приятел на покойния баща на Барбара, вече дори не ме поглежда. А колкото до името на Робинсън, Молто явно го е видял по чековете ми. Учудва ме реакцията на Стърн при моите думи.
— Да, доктор Робинсън — казва Санди. — Обади ми се веднага след предявяването на обвинението. Нарочно пропуснах да ти спомена за това. — Стърн цели да покаже, че е прекалено внимателен. — Видял във вестника, че съм ти адвокат. Просто искаше да зная, че са го открили и че полицията се е опитвала да го разпита. Той не е искал да те тревожи. Както и да е, съобщи ми, че като се е позовал на лекарската тайна, е отказал да свидетелства. Одобрих действията му и споделих, че и ние ще се позовем на нея.
— Както кажеш. Все ми е едно — казвам аз. И наистина ми е все едно. В сравнение с всичко случило се през последните месеци това прилича на дребно вмешателство.
— Твоят защитник ти заповядва да не ти е все едно. Без съмнение Дела Гуардия и Молто се надяват да се откажем от лекарската тайна, като сметнем, че лекарят ще свидетелства за общото ти психическо здраве и за малката вероятност да имаш престъпно поведение.
— Точно така мисля и аз.
— Виждам, че не съм се изразил добре — продължава Стърн. — Вече отбелязах, че доказването на подбудите в това дело е много слабо. Ти доста умело обобщи теорията на Дела Гуардия. Сабич има фикс идея, каза ти. Сабич не иска да я остави. Ръсти, след като си прегледал делото на Дела Гуардия, къде в него има доказателство за предхождащи любовни връзки между обвиняемия и покойната? Няколко телефонни обаждания, които могат да бъдат обяснени със служебна необходимост? Не съществува дневник. Няма бележка, която е придружавала цветята. Няма любовни писма. Смятам, че по тези въпроси ще бъде призована твоята секретарка да добави каквото може, а то предполагам не е много.
— Дори твърде малко — казвам аз. Санди е прав. Не бях забелязал тази празнота. Като прокурор никога не бих я пропуснал. Но когато разполагаш с всички факти, е по-трудно. Все пак потискам радостното усещане на надежда. Не мога да повярвам, че по този съществен пункт Нико ще се окаже слаб. Посочвам телефонните справки — регистрирани са обаждания у дома от апартамента на Каролин в края на октомври миналата година.
— Да? А кой ще каже, че не те е търсила самата Полхимъс? Предния месец сте водили заедно важно дело. Без съмнение са останали въпроси за решаване. Например въпроси за гаранцията или доколкото си спомням, имаше сериозен спор по настойничеството на момчето. Как се казваше то?