В действителност той се оказа по-добър прокурор, отколкото се очакваше. Умее да пише, въпреки че не обича да губи време в библиотеката, а и е убедителен, като заговори пред съдебните заседатели. Поведението му в залата, както съм го запомнил през годините, е типично за много прокурори: сериозен, безжалостен и в необходимата степен зъл. Има невероятна енергия, която винаги илюстрирам с историята за еякулацията. Миналата седмица я разправих на Санди и Кемп, когато попитаха за последното дело, което сме водили заедно с Дела Гуардия.
Това се случи преди седем-осем години, скоро след като бяхме прехвърлени към съдебните състави за по-тежки престъпления. И двамата жадувахме за дела с жури и затова се съгласихме да поемем едно обречено на загуба дело за изнасилване, което ни бе прехвърлено от някой по-умен от нас. Дилей бе изкарал пострадалата Лусил Фалън да свидетелства — казах на Санди и Кемп. — Чернокожата Лусил се намирала в четири часа следобед в един бар, където се запознала с подсъдимия. Съпругът й, безработен, си бил у дома с четирите деца. Лусил се заприказвала с подсъдимия, Фреди Мак, и се съгласила той да я закара до вкъщи. Фреди бил осъждан четири пъти, включително за изнасилване и телесна повреда, за което, разбира се, журито не чу и дума. Та когато търпението му се изчерпало, извадил от джоба си нож и така си взел това, което по всяка вероятност е щял да получи и без заплахи. Защитник беше Сал Търнър и той отхвърли всички черни кандидати за членове на журито. Така че в него останаха дванайсет бели заседатели на средна възраст, които наблюдаваха тази негърка, третирана малко по-грубо, отколкото е очаквала, когато е излязла да поскита.
Нико и аз прекарахме часове, без да постигнем видим резултат, докато се опитвахме да подготвим Лусил за показанията й. Тя изглеждаше кошмарно — неприветлива дебелана в тясна рокля, която говореше несвързано за онова ужасно нещо, дето й се случило. Мъжът й седеше на първия ред и тя започна да ги приказва на едро, като в момента измисляше изцяло нов вариант на събитията. Сега пък се оказа, че срещнала Фреди, когато излизала от кръчмата, и го помолила да я упъти. Вече бе сигурно, че след малко при своя разпит защитникът ще я разсипе, когато Нико започна да я пита за акта.
Госпожо Фалън, какво направи тогава господин Мак?
Ами направи, каквото направи.
Какво беше то?
Това, дето викаше, че ще направи.
Имаше ли сношение с вас, госпожо Фалън?
Аха!
Постави ли половия си орган вътре във вашия?
Аха.
А къде беше ножът?
Тука. Точно тука, на гръкляна ми. Натискаше точно тука. Всеки път, когато си поемах въздух, си мислех, че ще ми го забие.
Добре, госпожо Фалън.
Нико щеше да продължи, когато аз, седнал на прокурорската маса, му подадох бележка. Точно така, каза Нико. Забравих. Той имаше ли еякулация?
Моля?
Имаше ли еякулация?
Не. Имаше форд.
Дилей въобще не се усмихна. Но съдията Фарагът така се тресеше от смях, че се скри под съдийската маса, а един от членовете на журито буквално падна от стола си. Ала Нико дори не трепна. След като решението им беше „невинен“, той се закле, че никога повече няма да води с мен дело. Каза, че тъй като не съм могъл да запазя сериозен вид, съм накарал журито да сметне, че делото е несериозно.
Днес Нико изглежда доста весел. Излъчва сила и власт. Отново е закачил на ревера си карамфил и крачи ли, крачи наперено. В новия си тъмен костюм изглежда спретнат и елегантен. Докато се движи напред-назад, обменя реплики с репортерите и смесва отговори на сериозни въпроси с лични забележки, от него блика притегателна жизненост. Едно нещо е сигурно — този кучи син се забавлява за моя сметка. Той е героят на информационните средства, човекът, разгадал убийството на годината. Не можеш да погледнеш местен вестник и да не видиш лицето му. През миналата седмица на два пъти попаднах на статии, които намекваха, че след две години може да опита силите си за кмет. В отговор Нико се заклеваше във вярност към Болкаро, но човек се чуди откъде идват тези статии.