— Наказателно дело 86–1246 — обявява Алвин, хубавият чернокож секретар на съдията Мъмфри. Когато се запътвам към подиума, стомахът ми се свива. Джейми е зад мен. Съдията Мъмфри, който току-що влезе, сяда зад бюрото си. Издигането на Ед за председател на съда се обяснява понякога от циниците като резултат на хубавия му външен вид. При системата за избиране на съдиите той беше компромисът във века на информационните средства, човек, когото гласоподавателите биха приели спокойно, когато видят снимката му на бюлетината. Външният вид на Ед прекрасно подхожда на съдия — с хубава посребрена коса, сресана назад, и черти, които са едновременно и правилни, и достатъчно остри, за да изглежда строг. По няколко пъти на година го молят да позира за рекламите на някое от правните списания.
Изведнъж Дела Гуардия се оказва до мен. Молто е на няколко крачки зад него. Колкото Нико изглежда спретнат, толкова Томи е размъкнат. Жилетката му, сама по себе си абсурдна през юли, е опъната нагоре от големия му корем, а ръкавите на ризата му прекалено много се подават от сакото. Косата му е разчорлена. Сега, след като видях Молто, вече позагубих желание да го нарека подлец, а по-рано мислех, че едва ли ще се въздържа. Търся погледа на Нико. Той кима.
— Здравей, Ръсти — простичко казва.
— Здрасти, Дилей — отговарям аз. Когато свеждам очи, виждам, че ми подава ръка.
Нямам възможност да изпробвам пълния размер на своето благодушие. Кемп ме е хванал за ръкава и рязко ме дърпа назад. Застава между Дела Гуардия и мен. И двамата знаем, че не е необходимо да ме предупреждава да не разговарям с прокурорите.
Съдията Мъмфри поглежда надолу от ореховото бюро и ми се усмихва сдържано, преди да заговори. Оценявам проявеното внимание.
— Наказателно дело 86–1246. Моля страните да удостоверят само личността си за протокола.
— Ваше Благородие, аз съм Нико дела Гуардия и представлявам народа на този щат. Придружава ме първият заместник главен прокурор Томас Молто.
Смешно е какви неща ни дразнят. Когато чувам моята титла, последвана от името на Молто, не успявам да сподавя едно кратко пуфтене. Кемп отново ме дърпа за ръкава.
— Аз съм Куентин Кемп, Ваше Благородие, от адвокатската кантора на Алехандро Стърн. Явявам се от страната на обвиняемия Рожат К. Сабич. Моля за разрешение да представя нашето пълномощно.
Искането на Джейми е уважено и в съдебния протокол вече официално е записано, че Стърн и компания са моите адвокати. Джейми продължава.
— Ваше Благородие, подсъдимият присъства в съда. Потвърждаваме получаването на обвинителен акт 86–1246 и се отказваме от правото си на формално прочитане. От името на господин Сабич, Ваше Благородие, молим да бъде записано, че по предявеното обвинение пледираме „невинен“.
— Пледиране за невинност по предявеното обвинение — повтаря съдията Мъмфри, като отбелязва нещо в протокола. По взаимно споразумение е определен видът на гаранцията: подписал съм полица за петдесет хиляди долара. — Има ли молба от някоя от страните за съвещание преди започването на съдебния процес? — Тук съдията има предвид срещата за евентуално постигане на споразумение, която обикновено се приема автоматично, тъй като помага и на двете страни да печелят време. Дилей понечва да каже нещо, но Кемп го прекъсва:
— Ваше Благородие, срещата би била ненужна загуба на време за съда. — Той поглежда към бележника си, за да си припомни думите, които Санди написа. Когато излезе отвън, ще прочете същите думи и пред телевизионните екипи. — Обвиненията в това дело са много тежки и са изцяло неверни. Репутацията на един от най-добрите обществени служители и юристи на града е поставена под съмнение и може би погубена без основание. В най-истинския смисъл на думата справедливостта в това дело трябва бързо да възтържествува, поради което ние искаме съдът да насрочи най-скорошна дата за начало на процеса.
Риториката е прекрасна, но това настояване, разбира се, се ръководи от тактическа необходимост. Санди ми подчерта, че бързото приключване на нещата ще спести безкрайното опъване на разбитите ми нерви, но колкото и да съм разстроен, схващам основната причина. В това дело времето е на страната на прокуратурата. Основните доказателства на Дилей няма да се отслабят. Отпечатъците от пръстите ми няма да се изличат. Телефонната справка няма да изчезне. С течение на времето аргументацията на прокуратурата може само да стане по-силна. Току-виж се появил свидетел очевидец. Или пък се е намерило оръдието на убийството.