Искането на Кемп представлява значително отклонение от практиката, тъй като повечето обвиняеми гледат на забавянето като на следващата най-добра алтернатива след оправдаването. Това искане изглежда улавя Нико и Молто неподготвени. Дела Гуардия отново понечва да каже нещо, но съдията Мъмфри го прекъсва. Каквато и да е причината, той смята, че това изявление е достатъчно.
— Обвиняемият се отказва от правото си на съвещание преди съдебния процес. Следователно въпросът незабавно ще бъде предаден на съд. Моля секретарят да изтегли едно име — казва той.
Преди около пет години, след скандал в канцеларията на съда, предишният председател Фоли поиска да предложим метод, който ще направи така, че изборът на съдия за дадено дело да става напълно произволно. Тогава ми хрумна идеята тегленето на името да се извършва в съдебната зала, пред всички. Предложението, което, разбира се, бе направено от името на Хорган, се прие незабавно и според мен убеждението на Реймънд, че имам административни качества, се дължеше преди всичко на това мое хрумване. Сега в затворена сфера се въртят дървени плочки, на всяка от които е написано името на съдия. Секретарят Алвин хвърля жребия, както започнахме да наричаме процедурата. Взема първата появила се в отвора плочка.
— Съдията Литъл — казва той. Ларън Литъл. Старият партньор на Реймънд, мечтата на адвоката. Главата ми се замайва от удоволствие. Без да прави видимо движение, Кемп се пресяга и ми стиска ръката. Молто буквално изпъшква. Изпитвам удоволствие и да видя, че от височината на съдийската маса съдията Мъмфри като че ли за миг се усмихва.
— Делото ще бъде записано в описа на съдията Литъл за искания и за разглеждане. Защитата да направи своите искания в четиринайсетдневен срок, а прокурорът да отговори съгласно разпореждането на съдията Литъл. — Съдията Мъмфри вдига чукчето си. Преди да го удари, поглежда надолу към Нико.
— Господин Дела Гуардия, трябваше да прекъсна господин Кемп, но предполагам, че това дело вероятно ще предизвика немалко речи, докато приключи. Не искам действията ми да се тълкуват, в смисъл че подкрепям казаното. Но той е прав, като отбелязва, че това са много сериозни обвинения срещу един прокурор, за когото всички знаем, че е служил достойно в продължение на много години. Искам просто да ви кажа, че аз, както всички останали граждани на нашия окръг, се надявам, че това дело ще бъде в името на справедливостта… че и дотук то е било в името на справедливостта. — Ед Мъмфри отново кима към мен и извиква следващото дело.
Дела Гуардия напуска по същия път, по който влезе — през гардеробната. Кемп се напъва да запази сериозно изражение. Той прибира бележника в куфарчето си и наблюдава Нико, докато излиза.
— Добре върви, нали? — пита Джейми. — С всичко това, което стърчи от задника му?
20.
— Доколкото разбирам — казва Барбара, — много си доволен, че е Ларън, нали?
Най-сетне сме се отскубнали от задръстването в центъра и сме излезли на магистралата. Зад волана е тя. През последните седмици установихме, че съм толкова отнесен, та когато карам, представлявам заплаха. Усещам примитивно облекчение от това, че камерите и цялата шумотевица са останали зад гърба ни. Глутницата репортери ни последва от Съдебната палата надолу по улицата, като щракаха с фотоапаратите си, а огромните видеокамери се накланяха към нас подобно очите на звяр. Вървяхме бавно. Преди това Санди ни бе посъветвал да изглеждаме спокойни. С Кемп се разделихме на един ъгъл след две пресечки. Ако всеки ден върви така, каза той, Нико няма да стигне по-далеч от встъпителното изявление. Джейми е веселяк по душа, но сърдечността му някак си хвърля сянка. Няма всеки ден да бъде като днешния. Предстоят по-тежки моменти. Но му стиснах ръката и казах, че е професионалист. Барбара го целуна по бузата.
— Ларън е добър жребий — казвам аз. — Може би най-добрият. Изпитвам раздвоение единствено заради Реймънд. Нито той, нито съдията Литъл биха разговаряли за делото извън съдебната зала. Но присъствието на най-добрия приятел на съдията като свидетел не може да не окаже някакво въздействие в едната или в другата посока, в зависимост от това как са балансирани симпатиите на Реймънд. — Докосвам ръката на Барбара върху волана. — Благодаря ти, че дойде.
— Не си ме притеснил — казва тя. — Наистина. Беше много интересно — добавя след малко, както винаги искрена в любопитството си. — Ако, разбира се, не взимаме предвид обстоятелствата.