— Ще свидетелствам за начина, по който Ръсти водеше разследването. За това как ми каза, че има желание да го дам на него. А при един по-късен разговор за някои страни на личния ми живот…
— Един момент. — Повече не мога да се сдържам. — Какво значи, че аз съм имал желание да ми възложиш следствието? Реймънд, нали ти ме помоли да взема делото?
— Водихме един разговор…
С крайчеца на окото си забелязвам как Стърн вдига ръка, но се съсредоточавам върху Хорган.
— Реймънд, ти ме помоли. Каза ми, че си зает с кампанията, а то трябвало да бъде в сигурни ръце. Страх те било някой друг да не го изпорти.
— Възможно е.
— Така беше.
Поглеждам Стърн, като търся подкрепа. Той се е облегнал назад и е втренчил очи в мен. Просто е побеснял.
— Извини ме — казвам тихо аз.
Реймънд продължава, без да забележи разменените погледи между мен и адвоката ми.
— Не си спомням, Ръсти. Може и да е било така, както ти казваш. Аз бях зает с кампанията. Но това, което помня, с, че разговаряхме ден-два преди погребението и накрая на този разговор се разбрахме ти да поемеш делото. Но имам чувството, че идеята да го поемеш беше не толкова моя, колкото твоя. Признавам си, че я възприех, но си спомням, че бях изненадан от това как се развиха нещата.
— Реймънд… Какво се опитваш да направиш с мен, Реймънд? — Поглеждам Санди, който е затворил очи. — Не мога ли поне това да попитам?
Но вече съм докарал нещата отвъд превала. По силата на собствената си инерция Реймънд се движи стремглаво надолу по склона. Той се навежда напред върху бюрото си колкото може.
— Какво се опитвам да направя с теб ли? — Два пъти повтаря въпроса, като постепенно се зачервява. — А ти какво се опитваше да направиш с мен, Ръсти? Какво търсят твоите отпечатъци върху тая проклета чаша? Какви бяха тия глупости да седиш в кабинета ми и да ме питаш с кого спя и нито веднъж да не споменеш нищо — нито тогава, по приятелски, нито две седмици по-рано, когато ти възложих следствието… за което, доколкото си спомням, два-три пъти ти се карах, че го протакаш… — В този момент той рязко се обръща към Санди. — За това също ще свидетелствам — казва, след което отново се обръща към мен. — … Нито две седмици по-рано, когато професионалната етика изискваше да го направиш, нито после в някакъв момент не ми каза, че си спал със същата тази жена. Доста размишлявах върху онзи разговор, Ръсти. И се чудех какво може да си правил там. Какво правеше ти там?
Сцената надхвърля възможностите на сътрудника Питър. Той е престанал да пише и ни наблюдава. Стърн посочва към него.
— При тези обстоятелства съветвам моя клиент да не отговаря. Очевидно той би желал да направи това.
— Ето за това ще свидетелствам — казва Реймънд на Санди. Изправя се и започва да брои на пръсти. — Че той поиска делото. Че трябваше да го подканям многократно, за да го задвижи. Че повече се грижеше да разбере кой друг е спал с Каролин, отколкото кой я е убил. И че когато ножът опря до кокала, се изправи в кабинета ми и ни наговори куп глупости как онази вечер въобще не бил се вестявал край апартамента на Каролин. За това ще свидетелствам. И то с голямо удоволствие.
— Много добре, Реймънд — казва Стърн.
Взема сивата си шапка от стола, на който я е поставил, докато полагаше усилия да ме усмири. Гледам Хорган право в очите. Той също е впил поглед в мен.
— Нико дела Гуардия честно си призна, че целта му е била да ме провали — казва Хорган.
Санди застава между нас. Изправя ме на крака, като ме хваща с две ръце под мишниците.
— Достатъчно — заявява той.
— Гад мръсна! — викам аз, докато излизаме с бърза крачка, следвани от Питър. — Подла гад!
— Сега поне знаем позицията му — казва тихо Стърн. Докато минаваме през приемната, той ми прошушва да не гъквам. От насилственото мълчание усещам устата си като стегната с мундщук. Докато асансьорът слиза надолу, в мен напира желание да говоря и когато стигаме партера, хващам Санди за ръката.
— Какво му става?
— Много е ядосан. — Санди крачи решително през мраморното фоайе.
— Виждам. Дали Нико го е убедил, че съм виновен?
— Вероятно. При всички случаи смята, че си могъл да бъдеш много по-предпазлив, особено заради него.
— Че не съм бил верен слуга?