Санди показва друг от непроницаемите си жестове — с ръце, очи и вежди. Размишлява за нещо. Докато върви, ми хвърля мрачни погледи.
— Не знаех, че Хорган е имал връзка с Каролин. Нито пък че си обсъждал с него въпроса.
— Бях забравил за този разговор.
— Дума да няма — казва Стърн с тон, който предполага, че дълбоко се съмнява. — Е, мисля, че Дела Гуардия ще може да извлече полза от това. Кога са имали тази връзка Реймънд и Каролин?
— Веднага след като тя скъса с мен.
Санди спира. Не прави усилие да прикрие огорчението си. За миг проговаря нещо на родния си език.
— Нико безспорно се приближава до доказване на мотив.
— Но има да извърви известно разстояние — казвам с надежда. — Все още не може да докаже отношенията между Каролин и мен.
— Известно разстояние — повтаря Санди.
В израза му се чете умишлена отегченост. Явно е съвсем обезсърчен и от изпълнението ми горе, и от това, че не съм споделил с него такава съществена подробност. Казва, че ще трябва да поговорим надълго и нашироко, но в момента имал работа в съда. Нахлупва си шапката и без да се обърне, излиза навън, сред палещата жега.
Стоя съкрушен насред фоайето. В мен напират толкова много чувства, че усещам замайване. Но най-вече ме изгаря срам от собствената ми глупост. След всички тези години пак не можах да предвидя как тези събития ще се отразят на Реймънд Хорган, въпреки че сега траекторията на чувствата му изглежда толкова предсказуема, колкото и хиперболична крива. Реймънд Хорган е обществен деятел. Смисълът на живота му е да си създава име. Твърди, че не е политик, но страда от болестта на политиците: разцъфтява от овации и жадува за доброто мнение на всеки. Той не се интересува от моята виновност или невинност. Сломен е от собствения си позор. Първият му заместник с обвинен в убийство. Следствието, което лично ме накара да водя, е саботирано под носа му. И той ще трябва да седне на свидетелската скамейка и да направи всеобщо достояние своето собствено неблагоразумие. Години наред по кръчмите ще се разправят вицове за това какво означава да бъдеш първи заместник под ръководството на Реймънд Хорган. Заради поведението и на двама ни ще оприличат прокуратурата на римска баня. Но най-лошото е, че убийството отне на Реймънд живота, който той наистина харесваше; то промени хода на изборите; запрати го тук, в тази клетка от стъкло и стомана. Това, което вбесява Реймънд и разпалва яростта му, е не че съм извършил престъплението, а убеждението му, че целта е била и той да бъде пожертван. В общи линии го каза, когато се отприщи накрая. Прекарал съм го. Убил съм Каролин, за да го сваля. И съм успял. Хорган смята, че всичко е прозрял. И ясно е начертал отмъщението си.
Най-после напускам сградата. Горещината е непоносима, а слънцето е заслепяващо. Изведнъж усещам, че не стъпвам здраво на краката си. Неволно се опитвам да пресметна хилядите неуловими въздействия, които показанията на Реймънд и явната му враждебност към мен ще имат върху процеса, но бързо се отказвам. Мислите ми нахлуват и си отиват безразборно. Виждам лицето на баща си. Не мога да свържа нещата. След толкова седмици, след всичко преживяно, чувствам, че ще се пръсна отвътре, и с изумление откривам, че докато се шляя из улиците, започвам да се моля — навик от детството ми, когато се опитвах да подсигуря обзалаганията си с един Бог, в когото не вярвах кой знае колко.
А сега, Боже мили, мисля си аз, Боже мили, в когото не вярвам, изличи всичко това, защото съм уплашен до смърт. Боже мили, надушвам страха си тъй ясно, както озона във въздуха след светкавица. Така осезаемо чувствам ужаса, че той добива цвят — кърваво, огненочервен. Усещам го в костите си, които ме болят. Болката ми е толкова остра, че едва се движа по горещия паваж, а в миговете, когато гръбнакът ми се огъва от страх, сякаш подпрян с нажежен прът, дори крачка не успявам да направя. Боже мили, Господи Боже, изпитвам страх и мъка и каквото и да съм сторил, за да стовариш това върху мен, освободи ме, моля те, моля ти се, освободи ме от страданието. Пожали ме! Боже мили, в когото не вярвам, Господи, пусни ме на свобода.
22.
В Съединените щати прокуратурата не може да обжалва разпорежданията на съдията, издадени по наказателни дела. Това е конституционен принцип, обявен от Върховния съд на САЩ. Американският прокурор, единствен измежду всички юристи, които се изправят пред съда — измежду асове и дребни риби, измежду адвокатите, занимаващи се със събиране на вземания, царете на делата за банкрут, кресльовците по бракоразводните дела, франтовете по делата за наркотици или тези от уравновесения тип като Санди Стърн и юристите от големите фирми, които и по най-незначителен повод винаги се явяват в съда по двойки — единствен той, прокурорът, няма право да поиска преразглеждане на съдийските действия в хода на процеса. Независимо от върховенството на службата му, от властта над полицаите, които командва, от пристрастието към него самия, с което членовете на журито идват в съда, прокурорът често се оказва задължен да изтърпява безмълвно различните прояви на съдийска злоупотреба.